Старият юрист се вгледа в Дейна за миг.
— Казали сте на секретарката ми, че искате да разговаряте с мен за наследството на Уинтроп.
— Да.
Колкин въздъхна.
— Каква трагедия сполетя това прекрасно семейство! Невероятно.
— Разбрах, че сте се занимавали с техните юридически и финансови дела — каза Дейна.
— Да.
— Господин Колкин, през последната година да сте забелязали нещо необичайно?
Той я погледна предпазливо.
— В какъв смисъл необичайно?
— Малко е неловко, но… щяхте ли да знаете, ако някой член на семейството е бил… изнудван?
Последва кратко мълчание.
— Искате да кажете дали съм щял да зная, ако някой от семейство Уинтроп редовно е изплащал големи суми пари, така ли?
— Точно така.
— Мисля, че щях да зная, да.
— И имаше ли нещо такова?
— Не. Предполагам, че намеквате за някакво престъпление. Това е смешно.
— Но всички те са мъртви — възрази Дейна. — Състоянието им трябва да възлиза на милиарди долари. Ще съм ви много благодарна, ако ми кажете кой ще наследи тези пари.
Адвокатът отвори шишенце с таблетки, извади една и я изпи е глътка вода.
— Госпожице Евънс, ние никога не обсъждаме делата на клиентите си. — Той се поколеба. — В този случай обаче не виждам нищо лошо, защото и без това утре ще бъде направено изявление за пресата.
„Тогава остава един от най-старите мотиви на света — парите.“
Уолтър Колкин я погледна.
— След смъртта на Гари Уинтроп, последния член на семейството…
— Да? — Тя затаи дъх.
— Цялото фамилно състояние отива за благотворителност.
Глава 6
Студио А се готвеше за вечерните новини.
Дейна седеше на бюрото на водещия и преглеждаше последните промени в емисията. Информационните бюлетини, пристигали през целия ден от телеграфните агенции и полицейските канали, бяха проучени, подбрани или отхвърлени.
До нея бяха Джеф Конърс и Ричард Мелтън. Анастасия Ман започна да брои на пръсти. Червената лампичка на камерата се включи.
— Вие гледате вечерните новини на УТН — чу се гласът на говорителя — Дейна Евънс — Дейна се усмихна към камерата — и Ричард Мелтън. — Мелтън кимна. — Джеф Конърс ще ви запознае със спортните вести, а Марвин Гриър ще ви информира за времето. Започват новините в единайсет часа.
Дейна погледна към камерата.
— Добър вечер. Аз съм Дейна Евънс.
Ричард Мелтън се усмихна.
— А аз съм Ричард Мелтън.
— След кратко преследване тази вечер полицията задържа престъпници, извършили обир на магазин за алкохол в центъра на града — започна да чете Дейна от телепромптера.
— Видео.
На екрана се появи кабината на хеликоптера на УТН. Пилотираше Норман Бронсън, бивш летец от морската пехота. До него седеше Алис Баркър. Обективът се насочи към земята. Три полицейски коли бяха заобиколили катастрофирал автомобил.
— Преследването започна след като двама мъже влезли в магазина за алкохол на Пенсилвания Авеню и се опитали да ограбят продавача — каза Алис Баркър. — Той оказал съпротива и натиснал алармения бутон, за да повика полиция. Крадците избягали, но полицията ги преследва в продължение на шест километра, докато автомобилът на заподозрените се блъсна в крайпътно дърво.
Хеликоптерът на станцията отрази преследването. „Добре че Мат успя да накара Елиот да купи хеликоптера — помисли си Дейна. — Без него изобщо нямаше да е същото.“
Последваха още три репортажа и режисьорката даде знак за прекъсване.
— Ще продължим след рекламата — каза Дейна.
Ричард Мелтън се обърна към нея.
— Показвала ли си си носа навън? Истински ужас.
— Знам — засмя се тя. — Нещастният Марвин пак ще получи купища гневни писма.
Червената лампичка на камерата светна. Телепромптерът отново се включи.
— В навечерието на Нова година бих искала… — Дейна смаяно замълча и дочете думите наум: „… да се оженим. Така всяка Коледа ще имаме двоен празник.“
Джеф ухилено стоеше до телепромптера. Тя погледна към камерата и неловко каза:
— Ще прекъснем за още една кратка реклама. — Червената лампичка угасна.
Дейна се изправи.
— Джеф!
Прегърнаха се.
— Какво ще кажеш? — попита той.
Дейна се притисна към него и прошепна:
— Да.
В студиото отекнаха ръкопляскания.
Когато емисията свърши и двамата останаха сами. Джеф попита:
— Е, мила? Голяма сватба, малка сватба, средна сватба?
Дейна бе мислила за този миг още от малка. Беше се представяла в красива дантелена бяла рокля с ужасно дълъг шлейф. Във филмите около подготовката на сватбата цареше трескава възбуда… списъкът с гостите… доставките… шаферките… черквата… Там щяха да са всичките й приятели и майка й. Това щеше да е най-прекрасният ден в живота й. И ето че най-сетне настъпваше.