Дейна погледна надолу към улицата. Кой би могъл да е толкова жесток, че да извърши такова нещо? Тя потръпна.
Портиерът се приближи до нея.
— Добре ли сте?
Дейна дълбоко си пое дъх.
— Да, благодаря.
— Искате ли да видите нещо друго?
— Не, това е достатъчно.
Фоайето на полицейския участък гъмжеше от престъпници, пияници, проститутки и отчаяни туристи със загадъчно изчезнали портфейли.
— Искам да се срещна с детектив Маркъс Ейбрамс — каза Дейна на дежурния.
— Третата врата отдясно.
— Благодаря. — Тя тръгна по коридора. Вратата на детектив Ейбрамс бе отворена. — Детектив Ейбрамс?
Детективът стоеше до кантонерката — едър мъж с шкембе и уморени кафяви очи.
— Да? — Той я позна. — Дейна Евънс. Какво обичате?
— Научих, че вие разследвате… — пак тази мъчителна дума — … нещастието с Джоун Синиси.
— Точно така.
— Можете ли да ми кажете нещо по случая?
Ейбрамс взе няколко листа и седна.
— Няма много за казване. Било е или нещастен случай, или самоубийство. Седнете.
Дейна се настани на един от столовете.
— Имало ли е някой при нея?
— Само прислужницата. Била в кухнята. Твърди, че в апартамента нямало никой друг.
— Знаете ли къде мога да намеря прислужницата?
Той се замисли.
— Довечера ще я покажете по новините, а?
Дейна му се усмихна.
— Точно така.
Детектив Ейбрамс отиде при кантонерката и извади малък фиш.
— Грета Милър. Кънектикът Авеню хиляда сто и осемдесет. Това достатъчно ли е?
Двадесет минути по-късно Дейна шофираше по Кънектикът Авеню и следеше номерата на сградите: 1170… 1172… 1174… 1176… 1178…
На номер 1180 имаше паркинг.
— Наистина ли смяташ, че са хвърлили тая Синиси от терасата? — попита Джеф.
— Джеф, човек не си урежда срещи преди да се самоубие. Някой не е искал Джоун Синиси да ми каже нещо. Бясна съм. Като историята с баскервилското куче. Никой не е чул кучето да лае. Никой не знае нищо.
— Започва да става страшно. Не съм сигурен, че трябва да продължиш.
— Вече не мога да се откажа.
— Ако си права, Дейна, шестима души са убити.
Тя мъчително преглътна.
— Знам.
— Прислужницата е дала на полицията фалшив адрес, след което е изчезнала — каза Дейна на Мат Бейкър. — По време на разговора ни Джоун Синиси ми се стори нервна, но не и готова да се самоубие. Някой й е помогнал да скочи от терасата.
— Обаче нямаме доказателства.
— Не. Но съм права, убедена съм. Джоун Синиси се държеше съвсем нормално до момента, в който споменах името на Тейлър Уинтроп. После изпадна в паника. Тогава за пръв път зърнах пролука в лъскавата легенда, която си е създал Тейлър Уинтроп. Никой не дава такива пари на една секретарка, ако тя не разполага с нещо голямо срещу него. Било е изнудване. Става нещо странно. Мат, познаваш ли някой, който е работил с Тейлър Уинтроп и е имал търкания с него, някой, който няма да се бои да говори свободно?
Бейкър се замисли за миг.
— Потърси Роджър Хъдсън. Преди да се оттегли той беше председател на парламентарната група на мнозинството в Сената и е работил с Уинтроп в различни комисии. Може да знае нещо. Той не се страхува от никого.
— Ще ми уредиш ли среща с него?
— Ще опитам.
Един час по-късно Мат Бейкър й се обади.
— В четвъртък в дванайсет часа Роджър Хъдсън ще те приеме в дома си в Джорджтаун.
— Благодаря, Мат. Признателна съм ти.
— Трябва да те предупредя, Дейна…
— Да?
— Понякога Хъдсън е много рязък.
— Ще внимавам.
Мат Бейкър се канеше да излезе от кабинета си, когато на прага се появи Елиот Кромуел.
— Исках да поговорим за Дейна.
— Проблем ли има?
— Не. Обаче тая история с Тейлър Уинтроп…
— Да?
— Мисля, че си губи времето. Познавах Тейлър Уинтроп и семейството му. Всички бяха прекрасни хора.
— Чудесно — отвърна Бейкър. — Тогава Дейна спокойно може да продължи.
Елиот Кромуел го изгледа за миг, после сви рамене.
— Дръж ме в течение.
— Линията секретна ли е?
— Да, господине.
— Добре. Много разчитаме на информацията от УТН. Убедени ли сте, че е сигурна?
— Категорично. Идва право от върха.
Глава 8
В сряда сутринта, докато приготвяше закуската, Дейна чу навън шум. Погледна през прозореца и с изненада видя пред блока камион, в който няколко души товареха мебели.
Кой можеше да се изнася? Всички апартаменти бяха заети с дългосрочни договори за наем.
Няколко минути по-късно на вратата се почука. Беше Дороти Уортън.
— Дейна, нося ти новина — възбудено каза тя. — С Хауард заминаваме за Рим.