Дейна я зяпна удивено.
— За Рим ли? Кога?
— Днес. Невероятно, нали? Миналата седмица един човек потърси Хауард и двамата си приказваха нещо. Хауард ми каза да си мълча. Снощи същият човек се обади и му предложи работа в Италия. С три пъти по-голяма от сегашната му заплата. — Дороти сияеше.
— Ами, това е… това е чудесно. Ще ми липсвате.
— И ти ще ни липсваш.
На прага се появи Хауард.
— Дороти вече ти съобщи новината, нали?
— Да. Радвам се за вас. Но си мислех, че завинаги сте се настанили тук. И изведнъж…
— Направо не вярвам на късмета си — прекъсна я той. — Стана съвсем ненадейно. И компанията е сериозна. „Италиано Рипристино“. Един от най-големите италиански концерни. Един от клоновете им се занимава с реставрация на древни руини. Не знам откъде са научили за мен, но пратиха човек чак дотук да ми предложи договор. В Рим има много паметници, които се нуждаят от възстановяване. Дори ще платят остатъка от наема на апартамента тук до края на годината и ще си получим депозита. Единственият проблем е, че утре трябва да сме в Рим. Това значи, че се налага да освободим апартамента още днес.
— Малко необичайно, нали? — колебливо попита Дейна.
— Ами сигурно бързат.
— Искате ли да ви помогна с багажа?
Дороти поклати глава.
— Не. Не сме спали цяла нощ. Повечето от вещите ни ще отидат за благотворителност. С новата заплата на Хауард ще можем да си позволим много по-хубави.
Дейна се засмя.
— Обаждай ми се, Дороти.
Един час по-късно семейство Уортън напусна жилището си и замина за Рим.
— Би ли проверила една компания? — попита Дейна секретарката си.
— Естествено — отвърна Оливия.
— Казва се „Италиано Рипристино“. Мисля, че централата й е в Рим.
— Ясно.
Тридесет минути по-късно Оливия й подаде лист хартия.
— Ето я. Една от най-големите фирми в Европа.
Дейна въздъхна облекчено.
— Чудесно. Радвам се да го чуя.
— Между другото — рече секретарката, — компанията не е частна.
— О?
— Не. Държавна собственост е.
Същия следобед в апартамента на семейство Уортън се нанесе очилат мъж на средна възраст.
Четвъртък, денят на срещата й с Роджър Хъдсън, започна отвратително.
На първото съвещание в службата Робърт Фенуик каза:
— Изглежда, че ще имаме проблеми с вечерната емисия.
— Какво се е случило? — попита Дейна.
— Нали знаеш, че сме пратили телевизионен екип в Ирландия? Довечера щяхме да използваме техния материал.
— Да?
— Арестували са ги. Цялото им оборудване е конфискувано.
— Сериозно ли говориш?
— С ирландците майтап не бива. — Той й подаде един лист. — Това е водещият ни репортаж за вашингтонския банкер, обвинен в измама.
— Интересна история. И ние ще я отразим първи.
— Правният ни отдел току-що я отряза.
— Какво?
— Страх ги е, че ще ни дадат под съд.
— Страхотно!
— Още не съм свършил. Свидетелят в делото за убийство, когото довечера трябваше да интервюираме…
— Да?
— Отказа се.
Дейна изпъшка. Още нямаше десет сутринта. Единственият светъл лъч бе предстоящата й среща с Роджър Хъдсън.
— Вече е единайсет, госпожице Евънс — каза Оливия, когато Дейна се върна от съвещанието. — При това лошо време най-добре да тръгвате за срещата с господин Хъдсън.
— Благодаря, Оливия. Ще се върна след два-три часа. — Тя погледна през прозореца.
Отново започваше да вали сняг. Дейна си облече палтото, сложи си шала и тръгна към вратата. Телефонът иззвъня.
— Госпожице Евънс…
Тя се обърна.
— Търсят ви на трета линия.
— Не сега. Закъснявам.
— От училището на Кемал е.
— Какво? — Дейна припряно се върна на бюрото си. — Ало?
— Госпожица Евънс?
— Да.
— Обажда се Томас Хенри.
— Да, господин Хенри. Кемал добре ли е?
— Не знам как да ви отговоря. Много съжалявам, но трябва да го изключим.
Дейна се вцепени.
— Защо? Какво е направил?
— Може би е по-добре да поговорим лично. Ще съм ви признателен, ако дойдете да го вземете.
— Господин Хенри…
— Ще ви обясня, когато дойдете, госпожице Евънс. Благодаря.
Тя остави слушалката. Какво можеше да се е случило?
— Всичко наред ли е? — попита Оливия.
— Страхотно — изпъшка Дейна. — Това преля чашата.
— Мога ли да помогна с нещо?
— Моли се за мен.
Сутринта, когато Дейна заведе Кемал на училище, махна му за сбогом и потегли, Рики Ъндърууд го наблюдаваше.
— Я виж кой е дошъл. Героят от войната — каза той. — Майчето ти трябва да е адски разочарована. Ти имаш само една ръка и когато си играете с нея на разни мръсни игрички…