— Наистина ли?
— Да. За вас се писа много, госпожице Евънс. Спасили сте Кемал от Сараево.
Роджър Хъдсън мълчеше.
— Какво да ви предложим? — попита Памела.
— За мен нищо, благодаря — отвърна Дейна.
Кемал поклати глава.
— Седнете, моля. — Роджър Хъдсън и жена му се настаниха на дивана. Дейна и Кемал седнаха на двата фотьойла срещу тях.
— Не съм сигурен защо сте тук, госпожице Евънс — каза сенаторът. — Мат Бейкър ме помоли да ви приема. С какво мога да съм ви полезен?
— Исках да поговорим за Тейлър Уинтроп.
Той свъси вежди.
— Какво по-точно?
— Разбрах, че сте го познавали.
— Да. За пръв път се срещнахме, когато Тейлър беше посланик в Русия. По онова време аз бях председател на комисията за въоръжените сили. Отидох в Русия да преценя на място въоръжението им. Тейлър ни придружаваше в продължение на два-три дни.
— Какво е мнението ви за него, господин Хъдсън?
Сенаторът се замисли.
— Честно казано, госпожице Евънс, прословутият му чар не ме впечатли много. Но трябва да призная, че беше много способен човек.
Кемал отегчено се огледа, изправи се и изчезна в съседната стая.
— Знаете ли дали посланик Уинтроп е имал проблеми, докато е бил в Русия?
Роджър Хъдсън я погледна озадачено.
— Не съм сигурен, че ви разбирам. Какви проблеми?
— Нещо… нещо, което да му създаде врагове. Искам да кажа смъртни врагове.
Сенаторът бавно поклати глава.
— Госпожице Евънс, ако се е случило нещо такова, не само че щях да науча, но щеше да чуе и целият свят. Тейлър Уинтроп водеше много открит живот. Може ли да попитам накъде водят тези въпроси?
— Мислех, че е възможно Тейлър Уинтроп да е направил нещо на някого, достатъчно, за да убият него и семейството му — неловко отвърна Дейна.
Роджър и Памела Хъдсън я зяпнаха. Тя бързо продължи:
— Знам, че звучи невероятно, но същото се отнася и за смъртта им в продължение на по-малко от година.
— Госпожице Евънс — рязко каза сенаторът, — живял съм достатъчно дълго, за да знам, че всичко е възможно, обаче това… какви доказателства имате?
— Нямам категорични доказателства.
— Не съм изненадан. — Роджър Хъдсън се поколеба. — Всъщност чувал съм, че… — Той замълча. — Няма значение.
Двете жени го наблюдаваха.
— Не е честно към госпожица Евънс, скъпи — внимателно рече Памела. — Какво искаше да кажеш?
Сенаторът сви рамене.
— Не е важно. — Той се обърна към Дейна. — Когато бях в Москва, чух слух, че Уинтроп участвал в някаква частна сделка с руснаците. Но аз не вярвам на слухове. Убеден съм, че и вие не вярвате, госпожице Евънс — почти с укор завърши Хъдсън.
Преди Дейна да успее да отговори, от съседната стая се разнесе висок трясък.
Памела Хъдсън се изправи и бързо се запъти натам. Роджър и Дейна я последваха. Тримата спряха на вратата. На пода бяха пръснати парчета от синя китайска ваза.
— О, Господи! — ужасено възкликна Дейна. — Ужасно съжалявам. Кемал, как можа…
— Стана случайно.
Изчервена от срам, тя се обърна към домакините.
— Ужасно съжалявам. Ще я платя, разбира се…
— Не се безпокойте — мило се усмихна Памела. — Нашите кучета правят много по-лоши бели.
Лицето на сенатора бе мрачно. Той понечи да каже нещо, но жена му го спря с поглед.
Дейна впери очи в парчетата на вазата. Сигурно струваше десетина нейни годишни заплати.
— Хайде да се върнем в дневната — предложи Памела Хъдсън.
Дейна и Кемал ги последваха.
— Остани с мен — гневно му прошепна тя.
Когато отново седнаха, Роджър Хъдсън погледна момчето и попита:
— Как си изгуби ръката, синко?
Директният въпрос изненада Дейна, ала Кемал спокойно отговори:
— От бомба.
— Разбирам. Ами родителите ти, Кемал?
— Загинаха при въздушна атака заедно със сестра ми.
— Проклети войни! — изсумтя сенаторът.
В този момент в стаята влезе Сизър и каза:
— Обядът е сервиран.
Обядът беше великолепен. Памела се държеше очарователно топло, Роджър Хъдсън предимно мълчеше.
— Върху какво работите в момента? — попита домакинята.
— Обсъждаме ново предаване, „Престъпна граница“. Ще разкриваме хора, избягали от правосъдието, и ще се опитваме да помагаме на невинно осъдени.
— Вашингтон е най-подходящото място за това каза Роджър Хъдсън. — По политическите върхове е пълно с по-големи праведници от папата, безнаказано извършили всевъзможни престъпления.
— Роджър участва в няколко комисии за реформиране на системата на управление — гордо заяви Памела Хъдсън.
— И каква полза? — изсумтя мъжът й. — Като че ли разликите между добро и зло са се размили. Човек би трябвало да ги научава вкъщи. Училището определено не учи децата на това.