Памела се обърна към Дейна.
— Между другото, в събота вечер с Роджър даваме вечеря. Свободна ли сте?
Дейна се усмихна.
— Ами, благодаря. С удоволствие ще дойда.
— Имате ли партньор?
— Да. Джеф Конърс.
— Спортният репортер от вашата станция, нали? — попита Роджър Хъдсън.
— Да.
— Не е лош. От време на време го гледам. Ще се радвам да се запознаем.
— Сигурна съм, че на Джеф също ще му е приятно.
На сбогуване Роджър Хъдсън отведе Дейна настрани.
— Честно казано, госпожице Евънс, вашата теория за убийството на семейство Уинтроп ми се струва доста невероятна. Но заради Мат Бейкър ще се поогледам наоколо и ще видя дали ще успея да открия нещо, което да я потвърди.
— Благодаря ви.
„Честно казано, госпожице Евънс, вашата теория за убийството на семейство Уинтроп ми се струва доста невероятна. Но заради Мат Бейкър ще помисля и ще видя дали ще успея да открия нещо, което да я потвърди.“
„Благодаря ви.“
Записът свърши.
Глава 9
— Шефът те очаква.
— Благодаря, Аби. Имаш бодър вид.
Секретарката кимна.
— Най-после успях да се наспя. През последните…
— Дейна? Влизай — извика Мат.
— Пак ще си поговорим — каза Аби.
Дейна влезе в кабинета на Бейкър.
— Как мина срещата с Роджър Хъдсън?
— Имам чувството, че не е много заинтригуван. Смята, че теорията ми е невероятна.
— Предупредих те, че е доста рязък.
— Човек трябва да посвикне с него. Жена му е много мила. Само да беше чул какво казва за безумието на вашингтонското общество.
— Знам. Тя наистина е чудесна.
В стола Дейна се натъкна на Елиот Кромуел.
— Седни при мен — каза той.
— Благодаря.
— Как е Кемал?
Дейна се поколеба.
— В момента има проблем.
— Какъв проблем?
— Изключиха го от училище.
— Защо?
— Сбил се с едно момче, което после трябвало да откарат в болница.
— Ясно.
— Сигурна съм, че вината не е била на Кемал — каза Дейна. — Постоянно го дразнят, че е с една ръка.
— Сигурно му е много трудно — отвърна Елиот Кромуел.
— Така е. Исках да му поставят протеза, но изглежда, че има проблеми.
— В кой клас е Кемал?
— В седми.
Елиот Кромуел се замисли.
— Чувала ли си за подготвителното училище „Линкълн“?
— Да. Но приемът бил изключително ограничен. Пък и оценките на Кемал не са много високи.
— Имам връзки там. Искаш ли да поговоря с някого?
— Ами… Много мило от твоя страна.
— Ще ми бъде приятно.
По-късно същия ден Елиот Кромуел прати да я повикат.
— Имам добра новина за теб. Разговарях с директорката на подготвителното училище „Линкълн“ и тя се съгласи да приеме Кемал на изпитателен срок. Можеш ли да го заведеш там утре сутрин?
— Разбира се… — Трябваха й няколко секунди, за да асимилира информацията. — О, това е чудесно! Страшно се радвам. Много ти благодаря. Оценявам жеста ти, Елиот.
— Искам да знаеш, че аз те оценявам, Дейна. Да доведеш Кемал в Америка — ти си невероятен човек.
Подготвителното училище „Линкълн“ бе внушителен комплекс, който се състоеше от голяма сграда от началото на века, три по-малки пристройки, добре поддържани морави и игрища.
— Кемал — каза Дейна, когато стигнаха до входа — това е най-доброто училище във Вашингтон. Тук можеш да научиш много, но трябва сам да го искаш. Разбираш ли?
— Да.
— И не бива да се биеш.
Момчето не отговори.
Въведоха ги в кабинета на директорката Роуана Трот, привлекателна, предразполагащо добродушна жена.
— Добре дошли — каза тя и се обърна към Кемал. — Чувала съм много за теб, младежо. С нетърпение очакваме да постъпиш при нас.
Дейна зачака Кемал да отговори, ала той мълчеше.
— Кемал също много иска да учи тук — накрая отвърна тя.
— Чудесно. Мисля, че в нашето училище ще намериш добри приятели.
Момчето продължаваше да мълчи. В стаята влезе по-възрастна жена.
— Това е Беки — каза госпожа Трот. — Беки, това е Кемал. Би ли го развела из училището? Запознай го с учителите му.
— Разбира се. Ела, Кемал.
Той умолително погледна Дейна, после се обърна и последва Беки навън.
— Искам да ви обясня за Кемал — започна Дейна. — Той…
— Не е необходимо, госпожице Евънс — прекъсна я директорката. — Елиот Кромуел ми описа положението и ми разказа за миналото на детето. Кемал е преживял много и ние ще се отнасяме към него с нужното внимание.
— Благодаря ви.
— Имам копие от оценките му от прогимназията „Теодор Рузвелт“. Ще се опитаме да ги повишим.