Тя се притисна към него.
— В никакъв случай. Детегледачката ще почака. Да вървим у вас.
Джеф се усмихна.
— Мислех, че няма да ми предложиш.
Джеф живееше в малък апартамент в четири етажен блок на Мадисън Стрийт. Когато тръгнаха към спалнята, той каза:
— Нямам търпение да се преместим в по-голямо жилище. Кемал трябва да има собствена стая. Защо не…
— Защо не престанем да приказваме? — рече Дейна.
Джеф я прегърна.
— Страхотна идея. — Той нежно я погали по хълбоците и започна да я съблича.
— Имаш невероятно тяло, знаеш ли?
— Всички момчета ми го казват — отвърна Дейна. — Знае го целият град. Няма ли да се събличаш?
— Обмислям въпроса.
Тя се притисна към него и разкопча ризата му.
— Дръзко момиче.
Джеф беше чудесен любовник, чувствен и нежен.
— Ужасно те обичам — прошепна тя.
— И аз те обичам, мила.
Иззвъня клетъчен телефон.
— Твоят или моят?
Засмяха се. Разнесе се повторно иззвъняване.
— Моят — каза Джеф. — Нека си звъни.
— Може да е нещо важно.
— Уф, добре. — Той недоволно седна на леглото. — Ало? — Гласът му се промени. — Не, няма нищо… Разбира се… Сигурен съм, че няма за какво да се тревожиш. Навярно е просто стрес.
Разговорът продължи пет минути.
— Ясно… Успокой се… Чудесно… Лека нощ, Рейчъл. — Джеф изключи телефона.
„Не е ли късно да се обажда Рейчъл?“
— Какво има, Джеф?
— Нищо сериозно. Рейчъл прекалено много работи. Просто има нужда от почивка. Ще се оправи. — Той я прегърна и тихо попита: — Докъде бяхме стигнали? — После притисна голото й тяло към себе си и вълшебството започна.
Дейна забрави за проблемите със семейство Уинтроп, Джоун Синиси, генералите, икономите, Кемал и училищата и животът се превърна във вихрен празник…
— Боя се, че е време Пепеляшка да се връща в тиквата, мили — неохотно каза тя по-късно.
— Никаква тиква! Ще приготвя моята карета.
Тя погледна към слабините му.
— Май вече е готова. Още веднъж?
Когато Дейна се прибра, детегледачката вече нямаше търпение да си тръгне.
— Един и половина е — обвинително каза тя.
— Извинете ме. Забавих се. — Дейна й даде бакшиш. — Вземете такси. Навън е опасно. До утре вечер.
— Госпожице Евънс — рече жената, — мисля, че трябва да знаете…
— Да?
— Кемал цяла вечер ме измъчва с въпроси кога ще се върнете. Детето е много несигурно.
— Благодаря ви. Лека нощ.
Дейна влезе в стаята на Кемал. Той беше буден и играеше на компютъра.
— Здрасти, Дейна.
— Отдавна трябваше да си заспал, приятел.
— Чаках те да се прибереш. Добре ли прекара?
— Беше приятно, но ти ми липсваше, миличък.
Момчето изключи компютъра.
— Всяка вечер ли ще излизаш?
Тя усети скрития подтекст и каза:
— Ще се опитам да прекарвам повече време с теб, миличък.
Глава 10
В понеделник сутринта неочаквано я потърсиха по телефона.
— Дейна Евънс?
— Да.
— Обажда се доктор Джоуъл Хиршбърг от Детската фондация.
— Да, какво има?
— Елиот Кромуел ми спомена, че не можете да купите протезна ръка за сина си.
Дейна се замисли за миг.
— Да, така е.
— Господин Кромуел ми разказа всичко. Нашата фондация помага на деца от опустошени от война страни. Защо не доведете сина си при мен?
— Ами… да, разбира се. — Уговориха се да се срещнат по-късно същия ден.
Когато Кемал се прибра от училище, Дейна развълнувано му каза:
— Отиваме при един лекар, който ще ти сложи ръка. Радваш ли се?
— Не знам. Тя няма да е истинска.
— Но ще ти върши работа почти като истинската. Е?
— Става.
Доктор Джоуъл Хиршбърг бе петдесетинагодишен, привлекателен, сериозен наглед мъж.
— Докторе — започна Дейна, — искам веднага да ви предупредя, че трябва да измислим някакво финансово решение. Казаха ми, че тъй като расте, Кемал ще има нужда от нова ръка на всеки…
— Както споменах по телефона, госпожице Евънс — прекъсна я той — Детската фондация е създадена, за да помага на деца от опустошени от война страни. Ние ще се погрижим за разходите.
Дейна изпита огромно облекчение.
— Това е чудесно. — „Бог да благослови Елиот Кромуел.“
Доктор Хиршбърг се обърна към Кемал.
— Дай да те прегледам, младежо.
И след половин час каза на Дейна:
— Мисля, че можем да решим проблема. — Лекарят посочи една схема на стената. — Имаме два вида протези, миоелектрически, които са последната дума на техниката, и такива с кабелни връзки. Както виждате тук, миоелектрическата ръка е от пластмаса, покрита с имитация на кожа. — Хиршбърг се усмихна на Кемал. — Съвсем като истинска.