— Движи ли се? — попита момчето.
— Кемал, понякога струва ли ти се, че движиш ръката си? Имам предвид да свиваш пръсти и така нататък?
— Да.
Лекарят се наведе към него.
— Е, всеки път щом си помислиш за тази несъществуваща ръка, мускулите, които са я движили, се свиват и автоматично генерират миоелектрически сигнал. С други думи, ще можеш да разтваряш и затваряш дланта си само като мислиш за нея.
Лицето на Кемал грейна.
— Наистина ли? Как… как ще си слагам и свалям ръката?
— Съвсем лесно. Просто я издърпваш. Няма да можеш да плуваш с нея, но ще си в състояние да вършиш почти всичко друго. Като с обувките. Сваляш я вечер и сутрин пак си я слагаш.
— Колко тежи? — попита Дейна.
— От двеста грама до половин килограм.
Тя се обърна към Кемал.
— Какво мислиш? Да опитаме ли?
Момчето се мъчеше да скрие вълнението си.
— Истинска ли ще изглежда?
Доктор Хиршбърг се усмихна.
— Съвсем истинска.
— Супер!
— Досега си си служил с лявата ръка, така че ще трябва да се отучиш от това. Ще отнеме известно време. Можем да ти поставим протезата още сега, но първо ще се наложи да ходиш на терапевт, за да свикнеш с нея и да те научи да управляваш миоелектрическите сигнали.
— Върха!
Дейна силно го прегърна.
— Прекрасно. — Едва сдържаше сълзите си. Доктор Хиршбърг внимателно ги погледна, после се усмихна и каза: — Е, да почваме.
Когато се върна в службата, Дейна отиде при Елиот Кромуел.
— Идвам направо от доктор Хиршбърг, Елиот.
— Чудесно. Надявам се, че ще може да помогне на Кемал.
— Изглежда, че проблемът наистина ще се реши. Нямам думи да изразя благодарността си към теб.
— Няма за какво да ми благодариш, Дейна. Радвам се, че помогнах. Дръж ме в течение.
— Непременно. — „Бог да те благослови.“
— Цветя! — Оливия влезе в офиса с голям букет в ръце.
— Прекрасни са! — възкликна Дейна.
Отвори плика и прочете картичката. „Скъпа госпожице Евънс, нашият общ приятел повече лае, отколкото хапе. Джак Стоун.“
Дейна се замисли. „Интересно. Според Джеф зъбите му били много остри. Кой е прав? — Имаше чувството, че Джак Стоун мрази работата си. И шефа си. — Ще го запомня.“
Обади се на Джак Стоун във ФУП.
— Господин Стоун? Просто исках да ви благодаря за прекрасните…
— В службата си ли сте?
— Да. Аз…
— Ще ви позвъня. — Сигнал за свободно.
Обади й се след три минути.
— Госпожице Евънс, и за двама ни ще е по-добре нашият общ приятел да не знае, че сме разговаряли. Опитах се да променя отношението му, но той е упорит човек. В случай, че някога имате нужда от мен — искам да кажа, ако наистина имате нужда — ще ви дам номера на мобифона си. Така винаги ще можете да ме откриете.
— Благодаря. — Дейна записа номера.
— Госпожице Евънс…
— Да?
— Няма значение. Пазете се.
Когато сутринта Джак Стоун бе отишъл на работа, генерал Бустър вече го чакаше.
— Джак, имам чувството, че ще си имаме проблеми с оная кучка Евънс. Искам да й откриеш досие. И ме дръж в течение.
— Ще се погрижа. — И й прати цветя.
Дейна и Джеф бяха в директорския стол и разговаряха за протезата на Кемал.
— Ужасно съм развълнувана, мили. Всичко коренно ще се промени. Той се държеше войнствено, защото се чувства непълноценен. Сега вече няма да е така.
— Сигурно е много щастлив — отвърна Джеф. — Аз също.
— При това ще плати Детската фондация. Ако можем…
Клетъчният телефон на Джеф иззвъня.
— Извини ме, мила. Ало?… О… — Той хвърли поглед към Дейна. — Не… Няма нищо… Казвай…
Дейна седеше до него и се опитваше да не слуша.
— Да… Разбирам… Ясно… Сигурно няма нищо сериозно, но може би не е зле да идеш на лекар. Къде си сега? В Бразилия ли? Там има добри лекари. Разбира се… Ясно… Не… — Разговорът сякаш продължаваше цяла вечност. Накрая Джеф каза: — Грижи се за себе си. Дочуване. — И изключи телефона.
— Рейчъл ли беше? — попита Дейна.
— Да. Има проблеми със здравето. Отменила е ревюто си в Рио. Преди никога не го е правила.
— Защо се обажда на теб, Джеф?
— Тя няма никой друг, мила. Съвсем сама е.
— Дочуване, Джеф.
Рейчъл неохотно затвори и погледна през прозореца към планината и залива Ипанема. После отиде в спалнята и си легна. Събитията от деня шеметно се вихреха в ума й. Всичко бе започнало добре. Сутринта имаше снимки за реклама на „Американ Експрес“ и трябваше да позира на плажа.
— Страхотна си, Рейчъл — каза й режисьорът към обяд. — Все пак хайде да заснемем още един дубъл.
Рейчъл отвори уста да се съгласи, после се чу да отговаря: