— Не, съжалявам, но не мога.
Той я погледна изненадано.
— Какво?
— Много съм уморена. Извини ме. — Тя избяга в хотела и се прибра в стаята си. Цялата трепереше и й се гадеше. „Какво ми става?“ Челото й гореше.
Вдигна слушалката и набра номера на Джеф. Почувства се по-добре дори само от гласа му. „Бог да го благослови. Винаги мога да разчитам на него. Той е моят спасителен пояс. Заедно преживяхме чудесни мигове. С него винаги беше забавно. Как можах да го напусна?“ Тя си спомни края на брака им.
Всичко бе започнало с един телефонен разговор.
— Рейчъл Стивънс?
— Да.
— Обажда се Родерик Маршал. — „Един от най-важните холивудски режисьори.“ — Чували ли сте за мен?
Тя беше гледала няколко негови филма.
— Разбира се, господин Маршал.
— Видях ваши фотографии. Във „Фокс“ имаме нужда от вас. Искате ли да дойдете в Холивуд на пробни снимки?
Рейчъл се поколеба за миг.
— Не знам. Искам да кажа, не знам дали имам актьорски качества. Никога не съм…
— Не се тревожете. Аз ще се погрижа за това. Ще ви платим всички разходи, естествено. Лично ще режисирам пробните снимки. Кога можете да пристигнете?
Тя се замисли за графика си.
— След три седмици.
— Добре. Студиото ще уреди всичко.
Когато затвори, Рейчъл осъзна, че не се е посъветвала с Джеф. „Той няма да възрази. И без това рядко сме заедно.“
— В Холивуд ли? — повтори той.
— Ще бъде забавно, Джеф.
— Добре. Върви. Сигурен съм, че ще се представиш чудесно.
— Можеш ли да дойдеш с мен?
— Мила, в понеделник играем в Кливланд, после заминаваме за Вашингтон и след това за Чикаго. Остават ни още много мачове. Мисля, че отборът ще забележи отсъствието на един от основните си питчъри.
— Жалко. — Тя се опита да говори небрежно. — Пътищата ни като че ли винаги се разминават, а, Джеф?
— Определено.
Рейчъл понечи да прибави още нещо, но си помисли: „Сега не е моментът“.
На лосанджелиското летище я посрещна служител на студиото с огромна лимузина.
— Казвам се Хенри Форд. — Той се усмихна. — Случайно съвпадение. Викат ми Ханк.
Лимузината се вля в уличното движение.
— Идвали ли сте в Холивуд, госпожице Стивънс?
— Да, често. За последен път преди две години.
— Е, оттогава всичко се е променило. Станал е по-голям и по-красив. Студиото ви резервира стая в „Шато Мармонт“. Там отсядат всички звезди.
— Наистина ли? — престори се на впечатлена Рейчъл.
— О, да. Там е починал Джон Белуши,5 нали знаете, след свръхдоза наркотик. Божичко! Там са отсядали Гейбъл, Пол Нюман и Мерилин Монро. — Изреждането на имена продължи и Рейчъл престана да го слуша.
„Шато Мармонт“ се намираше на север от Сънсет Стрип и приличаше на замък от кинодекор.
— Ще ви взема за студиото в два часа — каза Хенри Форд. — Там ще се срещнете с Родерик Маршал.
След два часа Рейчъл беше в кабинета на Родерик Маршал. Той бе четиридесетинагодишен, дребен и набит, с неизчерпаема енергия.
— Радвам се, че дойде — каза й режисьорът. — Ще те направя голяма звезда. Утре ще направим пробните снимки. Една от асистентките ми ще те заведе в гардеробната да ти избере нещо хубаво. Ще снимаме дубъл от един от най-добрите ни филми, „Краят на мечтите“. Утре сутринта в седем часа ще те гримираме и фризираме. Предполагам, че това не е ново за теб, а?
— Не — безизразно отвърна тя.
— Сама ли си тук, Рейчъл?
— Да.
— Какво ще кажеш да вечеряме заедно?
Тя се замисли за миг.
— Чудесно.
— Ще те взема в осем часа.
Вечерта беше шеметна.
— Ако знаеш къде да идеш и успееш да влезеш — каза й Родерик Маршал, — в Лос Анджелис се намират едни от най-страхотните клубове на света.
Започнаха в „Стандарт“, модерен бар, ресторант и хотел на Сънсет Булевард. Зад заскрежената витрина на входа имаше гол модел, покрит с рисунки.
— Страхотно, нали?
— Невероятно — съгласи се Рейчъл.
Обиколиха няколко шумни, претъпкани клуба. Накрая Родерик Маршал остави изтощената Рейчъл в хотела.
— Наспи се добре. Утрешният ден ще промени живота ти.
В 07:00 Рейчъл беше в гримьорната. Гримьорът Боб Ван Дусен я измери с поглед и попита:
— За какво ми плащат?
Тя се засмя.
— Ти нямаш нужда от грим. Природата вече се е погрижила.
— Благодаря.
Когато я гримира, гардеробиерката й помогна да облече роклята, която бяха избрали предния следобед. Един от асистент-режисьорите я заведе в голямо студио.
Родерик Маршал и екипът му я очакваха. Режисьорът я погледна за миг.
— Съвършена си. Пробните снимки ще се състоят от две части, Рейчъл. Първо ще седнеш на този стол и аз ще ти задам няколко въпроса. Просто се дръж естествено.