— Ясно. А втората част?
— Кратката сцена, за която ти споменах.
Рейчъл седна. Родерик Маршал стоеше зад камерата до оператора.
— Готова ли си?
— Да.
— Добре. Отпусни се. Всичко ще мине чудесно. Камера. Начало. Добро утро.
— Добро утро.
— Казаха ми, че си модел.
Рейчъл се усмихна.
— Да.
— Как започна?
— Бях на петнайсет. Собственикът на една агенция за манекени ме видя в един ресторант с майка ми, дойде при нас, поговори с нея и след няколко дни станах модел.
Разговорът продължи петнадесетина минути, по време на които проличаха интелигентността и самообладанието на Рейчъл.
— Стоп! Чудесно! — Родерик Маршал й подаде сценария. — Ще направим почивка. Прочети го. Когато си готова, само ми кажи и ще заснемем дубъла. Страхотна си, Рейчъл!
Тя прочете сценария. Съпруга искаше от мъжа си развод.
— Готова съм.
Запознаха я с Кевин Уебстър, който щеше да й партнира — красив млад мъж от холивудски калъп.
— Добре — каза режисьорът. — Да започваме. Камера. Начало.
Рейчъл погледна Кевин Уебстър.
— Сутринта разговарях с адвокат за развода, Клиф.
— Чух. Не трябваше ли първо да приказваш с мен?
— Вече приказвахме. Цяла година. С брака ни е свършено. Ти просто не ме слушаш, Джеф.
— Стоп — каза Родерик Маршал. — Рейчъл, той се казва Клиф.
— Съжалявам — засрамено отвърна тя.
„Всъщност това се отнася за нас с Джеф — помисли си Рейчъл. — С нашия брак е свършено. Как се случи? Ние живеем заедно. Почти не се виждаме. Срещаме се с привлекателни хора, но не можем да се обвързваме с тях заради договор, който вече не значи нищо.“
— Рейчъл!
— Съжалявам.
Сцената отново започна.
Когато пробните снимки свършиха, Рейчъл взе две решения. Мястото й не беше в Холивуд. И искаше развод…
„Сгреших — докато лежеше в стаята в Рио, си помисли Рейчъл. — Не биваше да се развеждам с Джеф.“
Във вторник след училище Дейна заведе Кемал при терапевта. Протезата приличаше на истинска ръка и функционираше добре, ала Кемал трудно свикваше с нея, и физически, и психологически.
— Чувства я като нещо чуждо — обясни лекарят на Дейна. — Нашата работа е да го накараме да я приеме като част от собственото си тяло. Трябва да го научим отново да си служи с двете ръце. Това обикновено продължава два-три месеца. Имайте предвид, че този период може да е много труден.
— Ще се справим — увери го тя.
Не беше лесно. На следващата сутрин Кемал излезе от кабинета без протезата си.
— Готов съм.
Дейна изненадано го погледна.
— Къде е ръката ти, Кемал?
Момчето предизвикателно повдигна лявата си длан.
— Ето я.
— Знаеш какво имам предвид. Къде е протезата ти?
— Повече няма да нося тая отврат.
— Ще свикнеш с нея, миличък. Обещавам ти. Трябва да потърпиш. Аз ще ти помогна да…
— Никой не може да ми помогне. Аз съм сакат…
Дейна отново отиде при детектив Маркъс Ейбрамс. Детективът свъси вежди и каза:
— Знаете ли какво най-много мразя в тая проклета работа? — Посочи купчината документи на бюрото си. — Това. Сега можех да съм навън и да се забавлявам като гърмя по престъпници. А, забравих. Вие сте репортерка, нали? Не ме цитирайте.
— Късно.
— С какво мога да ви помогна днес, госпожице Евънс?
— Дойдох да попитам за случая Синиси. Направили ли са й аутопсия?
— Формално. — Той извади няколко листа от чекмеджето на бюрото си.
— Има ли нещо подозрително?
Детективът прегледа доклада.
— Няма алкохол… опиати… Не. — Ейбрамс вдигна очи. — Изглежда, е била в депресия и просто е решила да сложи край на живота си. Това ли е всичко?
— Да.
След тази среща Дейна се отби при детектив Финикс Уилсън.
— Добро утро, детектив Уилсън.
— Какво ви води в моя скромен кабинет?
— Чудех се дали има нещо ново в разследването на убийството на Гари Уинтроп.
Той въздъхна и се почеса по носа.
— Абсолютно нищо. Някоя от картините вече трябваше да се покаже. На това разчитахме.
На Дейна й се прииска да каже: „Ако бях на ваше място, нямаше да разчитам“, но се сдържа.
— Значи нямате улики?
— Не. Престъпниците не са оставили никакви следи. Рядко имаме кражби на картини, но начинът на действие почти винаги е един и същ. Това е най-изненадващото.
— Изненадващо ли?
— Да. Този случай е различен. Крадците на произведения на изкуството не убиват невъоръжени хора и ония типове не са имали основание еднокръвно да застрелят Гари Уинтроп. — Уилсън замълча за миг. — Специален интерес ли проявявате към случая?