— Не — излъга Дейна. — Ни най-малко. Просто съм любопитна. Аз…
— Ясно — прекъсна я детективът. — Ще поддържаме връзка.
След съвещанието генералът се обърна към Джак Стоун и попита:
— Какво става с оная Евънс?
— Продължава да разпитва, но мисля, че няма проблем. В задънена улица е.
— Това нейно ровичкане не ми харесва. Преминаваме към код три.
— Кога?
— Незабавно.
Дейна подготвяше следващото си предаване, когато в кабинета й влезе Мат Бейкър.
— Току-що ми се обадиха за теб.
— Почитателите ми не могат да ми се наситят, а? — весело рече тя.
— Тъкмо обратното. От ФУП искат да спреш разследването си на Тейлър Уинтроп. Нищо официално. Просто приятелско предложение, както се изразиха.
Дейна го погледна.
— Странно, нали? Няма да се откажа, само защото на някакво държавно управление не му харесва. Всичко е започнало в Аспен, с пожара, в който са загинали Тейлър и жена му. Първо ще отида там. И ако открия нещо, това ще е страхотно начало за „Престъпна граница“.
— Колко време ти трябва?
— Не повече от ден-два.
— Имаш ги.
Глава 11
Рейчъл едва се движеше. Не си спомняше някога да е била толкова уморена. „Сигурно съм хванала грип. Джеф беше прав. Трябва да ида на лекар. Една гореща вана ще ме отпусне…“
Докато се изтягаше в топлата вода, плъзна ръка по гърдата си и напипа бучката.
Отначало изпадна в шок. После започна да се самоуспокоява. „Не може да е нещо сериозно. Не е рак. Аз не пуша. Правя упражнения и се грижа за тялото си. Никой в семейството ми не е имал рак. Добре съм. Ще отида на лекар, но не е рак.“
Излезе от ваната, избърса се и се обади по телефона.
— Агенция за модели „Бети Ричман“.
— Може ли да говоря с Бети Ричман? Кажете й, че я търси Рейчъл Стивънс.
Бети Ричман вдигна слушалката.
— Рейчъл! Радвам се да те чуя. Добре ли си?
— Разбира се. Защо питаш?
— Ами, прекратила си снимките в Рио и си помислих, че може…
Рейчъл се засмя.
— Не, не. Просто бях уморена, Бети. Изгарям от нетърпение да се върна на работа.
— Чудесна новина. Всички се опитват да сключат договор с теб.
— Готова съм. Какво ще ми предложиш?
— Чакай малко.
След минута Бети Ричман се върна на телефона.
— Следващите снимки са в Аруба. Започват идващата седмица. Имаш достатъчно време.
— Обожавам Аруба. Съгласна съм.
— Готово. Радвам се, че се чувстваш по-добре.
— Чувствам се страхотно.
— Ще ти пратя всички подробности.
В два следващия следобед Рейчъл имаше среща с доктор Греъм Елгин.
— Добър ден, доктор Елгин.
— С какво мога да ви помогна?
— Имам малка киста в дясната гърда и…
— О, значи сте ходили на лекар, така ли?
— Не, но знам какво е. Просто малка киста. Познавам тялото си. Искам да я извадите с микрохирургия. — Тя се усмихна. — Аз съм модел. Не мога да си позволя да имам белези. Ако е просто мъничко петънце, ще го покривам с грим. Другата седмица заминавам за Аруба. Възможно ли е да насрочите операцията за утре или вдругиден?
Доктор Елгин я наблюдаваше. Като се имаше предвид положението, пациентката изглеждаше неестествено спокойна.
— Първо нека ви прегледам, после ще трябва да направя биопсия. Но да, ако се налага, можем да насрочим операцията за тази седмица.
— Чудесно!
Доктор Елгин се изправи.
— Хайде да идем в другата стая. Ще кажа на сестрата да ви донесе нощница.
След петнадесет минути лекарката палпираше бучката в гърдата на Рейчъл.
— Казах ви, това е обикновена киста.
— За да се уверя, госпожице Стивънс, ще се наложи да направя биопсия.
Рейчъл се опита да не потръпне, когато доктор Елгин заби тънка игла отстрани на гърдата й, за да вземе тъканна проба.
— Готово. Не болеше много, нали?
— Не. Кога…
— Ще пратя пробата в лабораторията и утре сутрин ще получа предварителните цитологични данни.
Рейчъл се усмихна.
— Отлично. Отивам да си събера багажа за Аруба.
Първата й работа бе да извади два куфара и да ги остави на леглото. После започна да избира дрехи за път.
Влезе чистачката Джанет Роудс.
— Пак ли заминавате, госпожице Стивънс?
— Да.
— Къде отивате този път?
— На Аруба.
— Къде е това?
— Красив остров в Карибско море, на север от Венецуела. Истински рай. Великолепни плажове, разкошни хотели и вълшебна храна.
— Звучи страхотно.
— Между другото, Джанет, докато ме няма, можеш ли да идваш три пъти седмично?
— Разбира се.
В девет часа на другата сутрин телефонът иззвъня.