— Госпожица Стивънс?
— Да.
— Обажда се доктор Елгин.
— Здравейте. Насрочихте ли вече операцията?
— Госпожице Стивънс, току-що получих данните от цитологичния анализ. Бих искала да дойдете в кабинета ми, за да можем…
— Не. Искам да го чуя сега.
Последва кратко колебание.
— Не обичам да обсъждам такива неща по телефона, но се боя, че според предварителните данни имате рак.
Джеф пишеше спортната си колона, когато телефонът иззвъня.
— Ало?
— Джеф… — Тя плачеше.
— Ти ли си, Рейчъл? Какво има? Какво се е случило?
— Имам… имам рак на гърдата.
— О, Господи! Сериозно ли е?
— Още не знам. Трябва да ми направят мамограма. Джеф, не съм в състояние да се справя сама. Знам, че искам много от теб, но не можеш ли да дойдеш във Флорида?
— Рейчъл, боя се, че…
— Само за един ден. Само докато… разбера. — Рейчъл отново се разплака.
— Рейчъл… — Чувстваше се раздвоен. — Ще опитам. Ще ти се обадя.
Тя хлипаше.
— Оливия, резервирай ми място в сутрешен самолет за Аспен, Колорадо — каза Дейна на секретарката си, когато се върна от съвещание. — И стая в хотел. А, и кола под наем.
— Ясно. Господин Конърс ви чака в кабинета ви.
— Благодаря. — Тя влезе. Джеф зяпаше през прозореца. — Здрасти, мили.
Той се обърна.
— Здрасти, Дейна.
На лицето му се бе изписало странно изражение. Дейна го погледна загрижено.
— Добре ли си?
— Сложен въпрос — мрачно отвърна Джеф. — И да, и не.
— Сядай. — Дейна се настани срещу него. — Какво се е случило?
Той тежко въздъхна.
— Рейчъл има рак на гърдата.
— Ужасно. Ще се оправи ли?
— Обади ми се сутринта. Още не знаят дали е сериозно. Изпаднала е в паника. Помоли ме да отида във Флорида, за да я подкрепям. Първо исках да говоря с теб.
Дейна се приближи до него и го прегърна.
— Разбира се, че трябва да отидеш. — Тя си спомни обеда с Рейчъл.
— Ще се върна след ден-два.
— Имам проблем, Мат — каза Джеф. — Налага се да замина за няколко дни.
— Какво е станало?
— Отнася се за Рейчъл.
— Бившата ти жена ли?
— Да. Току-що е научила, че има рак.
— Съжалявам.
— Така или иначе, тя има нужда от морална подкрепа. Искам следобед да замина за Флорида.
— Разбира се. Мори Фалстийн ще те замести. Обади ми се да ми кажеш как е Рейчъл.
— Непременно. Благодаря, Мат.
Два часа по-късно Джеф се качи на самолета за Маями.
Най-непосредственият проблем на Дейна беше Кемал. „Не мога да замина за Аспен, без да съм намерила сигурен човек да го гледа — помисли си тя. — Но кой може да се справя с чистенето, прането и най-непослушното момче на света?“
Позвъни на Памела Хъдсън.
— Извинявай, че те безпокоя, Памела, но се налага да замина за известно време и няма на кого да оставя Кемал. Случайно да познаваш добра детегледачка с търпение на светица?
Последва кратко мълчание.
— Да. Казва се Мери Роуан Дейли, преди години работеше при нас. Истинско съкровище е. Ще я потърся и ще й кажа да ти се обади.
— Благодаря ти.
— Дейна, търси те някоя си Мери Дейли — каза Оливия.
Тя вдигна слушалката.
— Госпожа Дейли?
— Да, аз съм. — В топлия й глас се долавяше силен ирландски акцент. — Госпожа Хъдсън каза, че имате нужда от детегледачка за сина ви.
— Точно така — потвърди Дейна. — Налага се да замина за ден-два. Можете ли да се отбиете вкъщи утре рано сутринта, да речем в седем часа, за да поговорим?
— Естествено. За щастие в момента съм свободна.
Дейна й даде адреса си.
— Ще дойда, госпожице Евънс.
На другата сутрин Мери Дейли пристигна точно в седем. Беше петдесетинагодишна, ниска и топчеста, с бодра походка и широка усмивка. Стисна ръката на Дейна и каза:
— Много се радвам да се запознаем, госпожице Евънс. Гледам ви по телевизията винаги, когато мога.
— Благодаря.
— А къде е младият господин?
— Кемал! — извика Дейна.
Момчето излезе от стаята си и погледна госпожа Дейли с изражение, което казваше: „Отврат“.
Детегледачката се усмихна.
— Кемал, нали? Ти си първият човек с това име, с когото се запознавам. — Тя се приближи до него. — Трябва да ми кажеш какво обичаш да ядеш. Аз съм страхотна готвачка. Двамата чудесно ще се разбираме.
„Надявам се“ — помисли си Дейна.
— Госпожо Дейли, ще можете ли да останете при Кемал, докато отсъствам?
— Разбира се, госпожице Евънс.
— Чудесно — признателно каза Дейна. — Вижте, тук не е много просторно. Условията за спане са…
Жената се усмихна.
— Не се безпокойте. Диванът ще свърши работа.