Дейна облекчено въздъхна. После си погледна часовника.
— Ще дойдете ли с мен да заведем Кемал на училище? После трябва да го вземете в два без петнайсет.
— Естествено.
Кемал се обърна към нея.
— Ще се върнеш, нали, Дейна?
Тя го прегърна.
— Разбира се, че ще се върна, миличък.
— Кога?
— След няколко дни. — „С някои отговори.“
На бюрото й я очакваше пакетче в красива обвивка. Тя любопитно го разгледа и го отвори. Вътре имаше златна писалка. На картичката пишеше: „Скъпа Дейна, приятно пътуване.“ Подписът гласеше: „Бандата“.
Дейна прибра писалката в чантата си.
Докато Дейна се качваше на самолета, един мъж в работнически дрехи натисна звънеца на бившия апартамент на семейство Уортън. Вратата се отвори, новият наемател кимна и отново я затвори. Мъжът натисна звънеца на Дейна.
Госпожа Дейли застана на прага.
— Да?
— Госпожица Евънс ме прати да поправя телевизора й.
— Заповядайте.
Глава 12
Рейчъл Стивънс посрещна Джеф на международното летище в Маями.
„Боже мой, тя е невероятно красива! — помисли си Джеф. — Не мога да повярвам, че е болна.“
Рейчъл го прегърна.
— О, Джеф! Благодаря ти, че дойде.
— Изглеждаш поразително — увери я той.
Двамата се запътиха към очакващата ги лимузина.
— Всичко ще се окаже наред, ще видиш.
— Разбира се.
— Как е Дейна?
Джеф се поколеба. Точно в този момент не искаше да парадира с щастието си.
— Добре е.
— Късметлия си. Тя е чудесна. Знаеш ли, другата седмица имам снимки на Аруба.
— На Аруба ли?
— Да. Можеш ли да се сетиш защо приех тази работа? Защото там прекарахме медения си месец. Хотелът беше прекрасен, нали? А как се казваше планината, на която се изкачихме?
— Хуиберг.
Рейчъл се усмихна.
— Не си забравил.
— Никой не забравя медения си месец, Рейчъл.
Тя постави длан върху ръката му.
— Беше истински рай, нали? Никога не съм виждала такива невероятни бели плажове.
— А ти се страхуваше, че ще почернееш. Увиваше се като мумия. — Замълчаха за миг.
— Най-много съжалявам за това, Джеф.
— За какво?
— Че нямахме… няма значение. — Рейчъл го погледна. — Прекарахме си вълшебно на Аруба.
— Невероятно място — избегна директния отговор той. — Риболов, сърф, гмуркане, тенис, голф…
— Само че нямахме много време за това, нали?
Джеф се засмя.
— Наистина нямахме.
— Тази сутрин ще ми правят мамограма. Не искам да съм сама. Ще дойдеш ли с мен?
— Разбира се, Рейчъл.
Когато пристигнаха в дома й, Джеф отнесе багажа си в просторната дневна и се огледа.
— Чудесно. Наистина е чудесно.
Тя го прегърна.
— Благодаря, Джеф.
Цялата трепереше.
Джеф остана в чакалнята, докато сестрата заведе Рейчъл да си облече нощница и после Я придружи до рентгена.
— Ще отнеме петнайсетина минути, госпожице Стивънс. Готова ли сте?
— Да. Кога ще получа резултатите?
— Ще ви ги съобщи онкологът. До утре би трябвало да ги получи.
„Утре.“
Онкологът се казваше Скот Янг. Джеф и Рейчъл влязоха в кабинета му и седнаха.
Лекарят погледна Рейчъл и каза:
— Съжалявам, но трябва да ви съобщя лоша новина, госпожице Стивънс.
Рейчъл стисна ръката на Джеф.
— Резултатите от биопсията и мамограмата показват, че имате карцином.
Рейчъл пребледня.
— Какво… какво значи това?
— Боя се, че се налага да ви направим мастектомия.
— Не! — извика тя. — Не можете… Искам да кажа, трябва да има и друг начин.
— Вече е прекалено късно — внимателно каза доктор Янг.
— Не мога веднага да се подложа на операция — възкликна Рейчъл. — Разбирате ли, другата седмица имам снимки на Аруба.
Джеф забеляза обезпокоеното изражение на лицето на лекаря и попита:
— Кога предлагате Рейчъл да се оперира, доктор Янг?
Онкологът се обърна към него.
— Колкото може по-скоро.
Рейчъл едва сдържаше сълзите си.
— Искам мнение на друг специалист — с разтреперан глас промълви тя.
— Разбира се.
— Боя се, че стигнах до същото заключение като доктор Янг — каза доктор Аарън Камерон. — Препоръчвам мастектомия.
Доктор Янг ги чакаше.
— Имали сте право — каза Рейчъл. — Но просто не мога… — Последва дълго тъжно мълчание. Накрая тя прошепна: — Добре. Щом сте сигурен, че… че се налага.
— Преди да ви оперирам, ще повикам пластичен хирург, за да обсъдите възстановяването на гърдата ви. Днес правим чудеса.
Рейчъл избухна в сълзи и Джеф я прегърна.
Нямаше преки полети от Вашингтон за Аспен. Дейна се качи на „Делта Еърлайнс“ до Денвър, където се прехвърли на самолет на „Юнайтид Експрес“. По-късно изобщо не си спомняше пътуването. Постоянно мислеше за Рейчъл и мъките й. „Радвам се, че Джеф ще е с нея, за да я подкрепя. — Безпокоеше се и за Кемал. — Ами ако госпожа Дейли напусне преди да се върна? Трябва…“