Выбрать главу

— Искам да ти кажа, че страшно ми липсваш.

— И ти ми липсваш. Във Флорида ли си?

— Да.

— Как вървят нещата?

— Лошо. — Тя долови колебанието в гласа му.

— Всъщност адски лошо. Утре ще й правят мастектомия.

— О, не!

— Тя не го понася много добре.

— Ужасно съжалявам.

— Знам. Кофти късмет. Мила, нямам търпение да те видя. Някога казвал ли съм ти, че съм луд по теб?

— И аз съм луда по теб, мили.

— Имаш ли нужда от нещо, Дейна?

„От теб.“

— Не.

— Как е Кемал?

— Чудесно. Намерих детегледачка, с която се разбира.

— Браво. Нямам търпение пак да сме заедно тримата.

— И аз.

— Грижи се за себе си.

— Непременно. И нямам думи да изразя колко много съжалявам за Рейчъл.

— Ще й предам. Лека нощ, мила.

— Лека нощ.

Дейна отвори куфара си, извади ризата на Джеф, която бе взела от апартамента, и я облече под нощницата си. „Лека нощ, мили.“

Рано на другата сутрин Дейна взе самолета за Вашингтон. Преди да отиде на работа се отби вкъщи, където я посрещна бодрата госпожа Дейли.

— Радвам се, че се връщате, госпожице Евънс. Това ваше момче ме умори — каза тя и намигна.

— Надявам се, че не ви е причинявал прекалено много проблеми.

— Проблеми ли? Няма такова нещо. И отлично се справя с новата си ръка.

— Значи си носи протезата? — изненада се Дейна.

— Разбира се. Отиде с нея на училище.

— Чудесно. — Тя си погледна часовника. — Трябва да отивам в студиото. Ще се върна следобед да видя Кемал.

— Ужасно му липсвате. Е, тръгвайте. Аз ще ви разопаковам багажа.

— Благодаря, госпожо Дейли.

Дейна разказваше на Мат какво е научила в Аспен.

Той я гледаше смаяно.

— На сутринта след пожара електротехникът просто изчезнал, така ли?

— Без да си вземе заплатата.

— И е бил в дома на Уинтроп точно преди пожара?

— Да.

Бейкър поклати глава.

— Звучи ми като в „Алиса в страната на чудесата“. Става все по-интересно.

— Мат, Пол Уинтроп е следващият загинал от семейството. Убили са го във Франция скоро след пожара. Искам да отида там. Ще се опитам да потърся свидетели на автомобилната катастрофа.

— Добре. — Той помълча, после каза: — Елиот Кромуел питаше за теб. Каза да се пазиш.

— Няма проблем.

Когато Кемал се прибра от училище, Дейна го чакаше. Той носеше протезата си и на Дейна й се стори, че изглежда много по-спокоен.

— Върна се! — Кемал я прегърна.

— Здравей, миличък. Липсваше ми. Как мина училището?

— Горе-долу. Ти как пътува?

— Нормално. Донесох ти нещо. — Тя му подаде ръчнотъкана индианска чанта и кожени мокасини, които бе купила в Аспен. Сега започваше трудната част. — Кемал, налага се пак да замина за няколко дни.

Дейна се приготви за реакцията му, ала Кемал само каза:

— Добре.

И нито следа от негодувание.

— Ще ти донеса още по-хубав подарък.

— По един за всеки ден, в който те няма, става ли?

— Виж какво, ти си още в седми клас, не си в правния факултет! — засмя се тя.

Мъжът седеше на удобен фотьойл пред телевизора с чаша скоч в ръка. На екрана се виждаха Дейна и Кемал. Госпожа Дейли им поднасяше вечерята, ирландско задушено.6

— Великолепно е — каза Дейна.

— Благодаря. Радвам се, че ви харесва.

— Нали ти казах, тя е страхотна готвачка — рече Кемал.

Все едно, че бе в трапезарията при тях, а не ги наблюдаваше от съседния апартамент.

— Разкажи ми за училище — каза Дейна.

— Новите учители ми харесват. Математикът е върхът…

— Чудесно.

— Момчетата в това училище са много по-свестни. Мислят, че новата ми ръка е супер. В моя клас има едно адски готино момиче. Май ме харесва. Казва се Лизи.

— Ти харесваш ли я, миличък?

— Да. Готино гадже.

„Той расте“ — с неочаквано бодване в гърдите си помисли Дейна.

По-късно, когато Кемал си легна, тя отиде в кухнята при госпожа Дейли.

— Кемал изглежда толкова… спокоен. Не мога да изразя благодарността си към вас.

— Всъщност вие ми правите услуга — усмихна се жената. — Все едно отново се грижа за едно от собствените си деца. Те вече пораснаха, нали разбирате. С Кемал си прекарваме чудесно.

— Радвам се.

Дейна изчака до полунощ и след като Джеф не се обади, си легна. Дълго си мисли за него. Питаше се дали се е любил с Рейчъл.

Мъжът в съседния апартамент набра един телефонен номер и каза:

— Всичко е спокойно.

Клетъчният й телефон иззвъня.

— Джеф, мили. Къде си?

— В болницата във Флорида. Операцията свърши. Онкологът още не е получил окончателните резултати.

вернуться

6

Агнешко задушено с картофи и лук. — Б.пр.