— Затягам ауспуха, госпожице. Вече свърших.
— Благодаря ви.
Друг мъж седеше пред компютъра си в подземието на една държавна сграда и разглеждаше дигитална карта. Белият ландроувър зави надясно.
— Обектът се насочва към Стар Хил.
Джуно изненада Дейна. На пръв поглед градът й се стори голям, но тесните лъкатушни улици му придаваха атмосфера на селце, сгушено в пустош от ледниковата епоха.
Тя се настани в прочутия „Ин ат да Уотърфронт“, бивш публичен дом, разположен в центъра на града.
— Идвате навреме за ски-сезона — каза й служителят на рецепцията. — Носите ли си ски?
— Не, аз…
— В съседния магазин продават всичко необходимо.
— Благодаря. — „Точно оттам ще започна.“
Дейна разопакова багажа си и отиде в спортния магазин.
Продавачът се оказа невероятен бъбривец.
— Здрасти, аз съм Чад Донъху. Идвате тъкмо където трябва. — Чад посочи едни ски. — Току-що ги получихме. Адски са добри за неравен терен. А тези са „Саломон Екс-Скрийм Найн“. Много се търсят. Миналата година се изчерпаха и не успяхме да поръчаме повече. — Той забеляза нетърпеливото й изражение и побърза да се прехвърли на следващия вид ски. — Ако предпочитате, имаме „Локъл Въртиго Джи Търти“ или „Атомик Тен-Туенти“. — Продавачът изпитателно я погледна. — Кои си избрахте?…
— Идвам за една информация.
Той се разочарова.
— Каква информация?
— Джули Уинтроп от вашия магазин ли си купуваше ски?
Мъжът внимателно се вгледа в нея.
— Да. Караше „Волант Тай“.
— Госпожица Уинтроп добра скиорка ли беше?
— Добра ли? Страхотна. Имаше цял куп награди.
— Знаете ли дали е била тук сама?
— Доколкото ми е известно, да. — Той поклати глава. — Най-изненадващото е, че познаваше Игълкрест, мястото, където се случи трагедията, като собствената си длан. Такъв инцидент като че ли просто не можеше да се случи с нея, нали?
— Да, така е — бавно отвърна Дейна.
Полицейският участък се намираше на две преки от „Ин ат да Уотърфронт“.
Дейна влезе в малкото фоайе, където бяха окачени щатското знаме на Аляска, знамето на Джуно и националният флаг. Вътре имаше син килим, синя кушетка и син стол.
— Какво обичате? — попита я униформеният дежурен.
— Търся информация за смъртта на Джули Уинтроп.
Той се намръщи.
— В такъв случай трябва да се обърнете към Брус Боулър. Той е шеф на спасителната служба. Кабинетът му е на горния етаж, но в момента отсъства.
— Къде мога да го открия?
Полицаят си погледна часовника.
— По това време сигурно ще го хванете в „Хангър он да Уорф“. Това е на две преки оттук по Марин Уей.
— Много ви благодаря.
„Хангър он да Уорф“ бе голям ресторант, претъпкан в този обеден час.
— Съжалявам — каза на Дейна жената, която стоеше на входа — в момента нямаме свободни маси. Ще се наложи да почакате двайсетина минути, ако…
— Търся господин Брус Боулър.
Жената кимна.
— Брус ли? Ето го — на оная маса.
Дейна се обърна. Боулър беше приятен, суров наглед четиридесетинагодишен мъж. Седеше сам.
— Благодаря. — Тя се приближи до масата. — Господин Боулър?
— Да?
— Аз съм Дейна Евънс. Имам нужда от вашата помощ.
Мъжът се усмихна.
— Имате късмет. Останала ни е свободна стая. Ще се обадя на Джуди.
Дейна го погледна озадачено.
— Моля?
— Питате за „Коузи Лог“, нашия пансион, нали?
— Не. Искам да поговоря с вас за Джули Уинтроп.
— О! — Той се засрами. — Извинете ме. Седнете, моля. С Джуди имаме малък пансион извън града. Помислих си, че търсите стая. Обядвали ли сте?
— Не, аз…
— Тогава да обядваме заедно. — На устните му грейна приятна усмивка.
— Благодаря.
Когато Дейна си поръча, Брус Боулър попита:
— Какво точно ви интересува за Джули Уинтроп?
— Смъртта й. Има ли вероятност да не е било нещастен случай?
Той свъси вежди.
— Искате да кажете дали не се е самоубила, така ли?
— Не. Дали… дали някой не я е убил.
Боулър се ококори.
— Да убият Джули? Невъзможно. Беше нещастен случай.
— Ще ми разкажете ли как се случи?
— Естествено. — Той се замисли за миг, очевидно се чудеше откъде да започне. — Тук имаме три вида писти. Тези за начинаещи са Мъскег, Доли Вардън и Сауърдоу, а за напреднали — Слус Бокс, Мадър Лоуд и Сънданс… Има и още по-трудни: Инсейн, Спрус Шут и Ханг Тен. Най-стръмната е Стийп Шутс.
— И Джули Уинтроп се е спускала по…
— Стийп Шутс.
— Значи е била добра скиорка, така ли?
— Разбира се. — Брус Боулър се поколеба. — Тъкмо това е най-странното.
— Кое?
— Ами, всеки четвъртък от четири до девет организираме вечерни спускания. Оная вечер имаше много скиори. Всички се върнаха до девет… Освен Джули. Отидохме да я търсим. Открихме тялото й в подножието на Стийп Шутс. Беше се блъснала в едно дърво. Беше умряла на място.