— Носят се слухове, че Кромуел не бил много доволен от отсъствието ти. Надявам се, че няма да имаш проблеми с него.
„Ще ви посъветвам нещо. Не си търсете белята, че ще загазите. Обещавам ви.“
На Дейна й беше трудно да се съсредоточи върху думите на Ричард.
— Той обича да уволнява — каза Мелтън.
„Бил Кели изчезна в деня след пожара. Даже не си взе заплатата, просто замина.“
Ричард продължаваше:
— Бог ми е свидетел, че не искам да работя с нов водещ.
„Свидетелят на катастрофата е американски турист, Ралф Бенджамин.“ Слепец.
— Пет… четири… три… две… — Анастасия Ман насочи показалец към Дейна. Червената лампичка на камерата светна.
— Това са вечерните новини на УТН — изкънтя гласът на говорителя. — Вие сте с Дейна Евънс и Ричард Мелтън.
Дейна се усмихна към камерата.
— Добър вечер. Аз съм Дейна Евънс.
— А аз съм Ричард Мелтън.
Отново бяха в ефир.
— Днес в Арлингтън полицията арестува трима ученици от гимназията „Уилсън“, в чиито шкафчета бяха открити двеста грама марихуана и различни оръжия, сред които краден пистолет. С тази история ще ви запознае Холи Рап.
Видео.
„Рядко имаме кражби на картини, но начинът на действие почти винаги е един и същ. Този случай е различен.“
Емисията свърши и Ричард Мелтън се обърна към Дейна.
— Е, ще излезем ли?
— Не тази вечер. Имам работа.
Той се изправи.
— Добре. — Дейна имаше чувството, че Ричард иска да я попита за Джеф. Вместо това той каза: — До утре.
Тя също стана.
— Лека нощ на всички.
Излезе от студиото и отиде в кабинета си. Седна на бюрото, включи компютъра, влезе в Интернет и започна да преглежда безбройните материали за Тейлър Уинтроп. В един от сайтовете се натъкна на името Марсел Фалкон, френски посланик в НАТО. В материала се казваше, че Фалкон водел търговски преговори с Тейлър Уинтроп, но подал оставка и се оттеглил от поста си. „По средата на търговски преговори? Какво се е случило?“
Продължи да търси, но не откри повече информация за Марсел Фалкон. Много странно. Трябваше да поразрови тази история.
Когато свърши, наближаваше два през нощта. Прекалено рано, за да телефонира в Европа.
Дейна се прибра в апартамента си. Госпожа Дейли я чакаше.
— Извинете, че закъснях. Аз…
— Няма проблем. Гледах предаването ви. Бяхте чудесна, както винаги, госпожице Евънс.
— Благодаря.
Възрастната жена въздъхна.
— Само ми се ще всички новини да не бяха толкова ужасни. Що за свят е това?
— Сериозен въпрос. Как е Кемал?
— Малкото дяволче е добре. Оставих го да ме бие на карти.
Дейна се усмихна.
— Благодаря ви, госпожо Дейли. Ако искате утре да дойдете по-късно…
— Не, не. Ще дойда достатъчно рано, за да ви изпратя на училище и на работа.
Детегледачката си отиде. „Истинско съкровище“ — признателно си помисли Дейна. Клетъчният й телефон иззвъня и тя изтича да отговори.
— Джеф?
— Честита Коледа, мила. — Гласът му я изпълни с вълнение. — Прекалено късно ли се обаждам?
— За теб никога не е късно. Разкажи ми за Рейчъл.
— Прибра се вкъщи.
„Иска да каже, че се е прибрала в своята къща.“
— Взехме медицинска сестра, но Рейчъл настоява утре да я отпратим.
— А после? — едва успя да попита Дейна.
— Резултатите от изследванията показват, че ракът има метастази. Рейчъл не ме пуска да си тръгна.
— Разбирам. Не искам да ме помислиш за егоистка, но няма ли някой друг, който…
— Тя е съвсем сама, мила. И е изпаднала в паника. Не пуска тук никой друг. Не знам какво ще прави, ако я оставя.
„А аз не знам какво ще правя, ако останеш там.“
— Настояват незабавно да започнат химиотерапия.
— Колко ще продължи това?
— По три седмици в продължение на четири месеца.
„Четири месеца!“
— Мат ме помоли да си взема неплатена отпуска. Ужасно съжалявам за всичко това, мила.
„Какво иска да каже? Че съжалява за работата си ли? За Рейчъл? Или че пътищата ни са се разделили? Как мога да съм такава егоистка? Жената може да умре.“
— И аз съжалявам — накрая отвърна тя. — Надявам се всичко да свърши добре. — „Добре за кого? За Рейчъл и Джеф ли? Или за нас с Джеф?“
Когато затвори слушалката, Джеф вдигна очи и видя, че Рейчъл стои на прага. Носеше нощница и халат и изглеждаше прелестна.
— С Дейна ли говори?
— Да.
Тя се приближи до него.
— Бедничкият. Знам, че измъчвам и двама ви. Просто… просто не бих могла сама да преживея всичко това. Имам нужда от теб, Джеф. Наистина имам нужда от теб.
На сутринта Дейна отиде на работа рано и пак влезе в Интернет. Две неща привлякоха вниманието й. Сами по себе си те бяха абсолютно невинни, ала заедно представляваха загадка.