— Ако беше обвинил всеки друг освен Тейлър Уинтроп, можеше и да му повярват. Но Уинтроп беше нещо като полубог. — Щефан любопитно я погледна. — Защо се интересуваш от тая история?
— Нали ти казах, един приятел ме помоли да поразпитам за Зандер — уклончиво отвърна тя.
Беше време да поръчат вечеря. Храната бе великолепна.
— Утре сутрин ще съжалявам — каза Дейна, когато се нахраниха. — Но си струваше всяка хапка.
— Знаеш ли, че плюшеното мече е било измислено тук от една жена, Маргарете Щайф? — попита Щефан, когато я остави в хотела. — Това гальовно животинче е станало любимо на децата по целия свят.
Дейна го слушаше и се чудеше какво иска да каже.
— В Германия имаме и истински мечки, Дейна, много опасни мечки. Внимавай с Дитер Зандер. Той прилича на плюшено мече, но е истински мечок.
„Зандер Електроникс Интернешънъл“ се помещаваше в огромна сграда в промишлените предградия на Дюселдорф. Дейна се приближи до една от трите жени на рецепцията в оживеното фоайе.
— Искам да се видя с господин Зандер.
— Имате ли уговорена среща?
— Да. Аз съм Дейна Евънс.
— Ein Moment, bitte.23 — Жената поговори с някого по телефона, после погледна Дейна. — Fräulein, кога си уговорихте срещата?
— Преди няколко дни.
— Es tut mir leid.24 Секретарката му не знае нищо за това. — Тя каза още няколко думи в слушалката и затвори. — Господин Зандер не може да ви приеме без уговорена среща.
Жената се обърна към следващия посетител. През вратата влизаха група служители. Дейна ги последва и се качи с тях в асансьора.
— О, божичко! — възкликна тя, когато потеглиха нагоре. — На кой етаж е господин Зандер?
— Vier.25
— Danke.
Дейна слезе на четвъртия етаж и се приближи до бюрото, зад което седеше млада жена.
— Идвам при Дитер Зандер. Аз съм Дейна Евънс.
Жената се намръщи.
— Но вие нямате среща, Fräulein.
Дейна се наведе към нея и тихо каза:
— Кажете на господин Зандер, че ако не ме приеме, ще направя телевизионно предаване в Съединените щати за него и семейството му. В негов интерес е да поговорим.
Секретарката я погледна смутено.
— Един момент, bitte. — Стана, отвори една врата с табелка „PRIVAT“ и изчезна вътре.
Дейна се озърна. По стените висяха снимки на фабриките на „Зандер Електроникс Интернешънъл“ по света. Компанията имаше клонове в Америка, Франция, Италия… „Страни, където са били убити членовете на семейство Уинтроп.“
Секретарката се върна и каза неодобрително:
— Господин Зандер ще ви приеме. Но разполага само с няколко минути. Това е извънредно… извънредно необичайно.
— Благодаря.
Дейна влезе в голям кабинет с дървена ламперия.
— Това е Fräulein Евънс.
Дитер Зандер седеше зад огромно бюро — шестдесетинагодишен едър мъж с простодушно лице и меки кафяви очи. Дейна си спомни думите на Щефан за плюшеното мече.
— Познавам ви — каза Зандер. — Вие бяхте кореспондентка в Сараево.
— Да.
— Не разбирам какво искате от мен. Споменали сте на секретарката ми за семейството ми.
— Може ли да седна?
— Bitte.
— Искам да поговорим за Тейлър Уинтроп.
Той присви очи.
— Какво по-точно?
— Правя разследване, господин Зандер. Според мен Тейлър Уинтроп и семейството му са били убити.
Погледът му стана студен.
— Мисля, че е най-добре веднага да си тръгнете, Fräulein.
— Вие сте били бизнес-партньори. И…
— Вън!
— Хер Зандер, предполагам, че за вас ще е по-добре да обсъдим въпроса насаме, отколкото да гледате предаването с приятелите си. Стремя се към обективност. Искам да чуя вашата гледна точка.
Дитер Зандер дълго мълча.
— Тейлър Уинтроп беше scheisse — горчиво отвърна той накрая. — О, беше умен, много умен. Успя да ме подведе. И докато бях в затвора, Fräulein, жена ми и децата ми загинаха. Ако си бях вкъщи… можех да ги спася… Мразех го, вярно е. Но да го убия? Не. — Зандер се усмихна добродушно. — Auf wiedersehen, госпожице Евънс.
Дейна се обади на Мат Бейкър.
— Мат, в Дюселдорф съм. Ти беше прав. Може да сме улучили десятката. Дитер Зандер е бил бизнес-партньор на Тейлър Уинтроп. Твърди, че Уинтроп го изиграл и го пратил в затвора. Докато той бил зад решетките, жена му и децата му загинали в пожар.
Последва смаяно мълчание.
— Загинали са в пожар?!
— Точно така.
— По същия начин като Тейлър и Мадлин.
— Да. Трябваше да видиш лицето на Зандер, когато го попитах за убийството.
— Всичко съвпада, нали? Зандер е имал мотив да убие цялото семейство Уинтроп. Била си права още от самото начало. Не мога… не мога да повярвам.