— Звучи добре, Мат, но нямаме доказателства. Остават ми още две посещения. Утре сутрин заминавам за Рим. Ще се върна след ден-два.
— Внимавай.
— Винаги внимавам.
В централата на ФУП трима мъже наблюдаваха на голям стенен екран как Дейна разговаря по телефона в хотелската си стая.
— Остават ми още две посещения. Утре сутрин заминавам за Рим. Ще се върна след ден-два.
Тя затвори, изправи се и отиде в банята. Системата превключи на камера, скрита в аптечката. Дейна си свали блузата и сутиена.
— Божичко, вижте й циците!
— Невероятно.
— Чакайте, тя си сваля полата и гащичките.
— Момчета, вижте й задника! Искам го!
Тя влезе в душкабинката и затвори вратата. Отвътре заизлиза пара.
Един от мъжете въздъхна.
— Това е засега. В единайсет — филм.
Химиотерапията бе истински ад за Рейчъл. Интравенозно й вливаха адриамицин и таксотер. Процедурата отнемаше четири часа.
— Това е най-тежкият период за нея — обясни на Джеф доктор Янг. — Ще й се гади, постоянно ще е уморена и косата й ще опада. За жените това е най-ужасният страничен ефект.
— Ясно.
Следващия следобед Джеф каза на Рейчъл:
— Облечи се. Отиваме на разходка.
— Джеф, наистина не се чувствам в състояние да…
— Без възражения.
След половин час бяха в магазин за перуки и Рейчъл усмихнато мереше една след друга.
— Красиви са — каза тя. — Дългата или късата ти харесва повече?
— И двете са хубави — отвърна Джеф. — И ако ти омръзнат, пак ще дойдем и ще те превърнем в брюнетка или червенокоса. — После нежно прибави: — Аз лично те харесвам такава, каквато си.
Очите на Рейчъл се напълниха със сълзи.
— И аз те харесвам такъв, какъвто си.
Глава 17
Всеки град живее със собствен ритъм и Рим не прилича на никое друго кътче на света. Той е модерен метрополис, пропит с вековна история. Движи се с отмерена стъпка, защото няма закъде да бърза. Утрешният ден ще настъпи, когато му дойде времето.
Дейна не бе идвала в Италия от дванадесетгодишна, когато я бяха довели родителите й. Кацането на „Леонардо да Винчи“ събуди безброй спомени. Още първия ден беше разгледала Колизея, където бяха хвърляли християни на лъвовете. После не бе спала цяла седмица.
Бяха посетили Ватикана и Пиаца ди Спаня, бе пуснала монета във фонтана Треви и си беше пожелала родителите й да престанат да се карат. След изчезването на баща й й се струваше, че фонтанът я е предал.
Бяха ходили на „Отело“ в Терме ди Каракала, римските бани. Никога нямаше да забрави тази вечер.
Бе яла сладолед в прочутия „Донис“ на Виа Венето, беше се скитала по оживените улици на Трастевере. Обожаваше Рим и неговите жители. „Кой би могъл да си представи, че ще се върна тук след толкова години в търсене на убиец?“
Настани се в хотел „Чичерони“ край Пиаца Навона.
— Buon giorno — поздрави я управителят. — Щастливи сме, че отсядате при нас, госпожице Евънс. Разбрах, че ще останете два дни.
Дейна се поколеба.
— Не съм съвсем сигурна.
Той се усмихна.
— Няма проблем. Приготвили сме ви чудесен апартамент. Ако имате нужда от нещо, непременно се обърнете към нас.
„Италианците са толкова приятелски настроени.“ Дейна се замисли за бившите си съседи Дороти и Хауард Уортън. „Не знам откъде са научили за мен, но пратиха човек чак дотук да ми предложи договор.“
Импулсивно реши да им се обади и помоли телефонистката да я свърже с „Италиано Рипристино“.
— Искам да говоря с Хауард Уортън, моля.
— Бихте ли продиктували името по букви?
Дейна го направи.
— Благодаря. Един момент.
Моментът се проточи цели пет минути. Накрая жената каза:
— Съжалявам, нямаме такъв служител.
„Единственият проблем е, че утре трябва да сме в Рим.“
Дейна позвъни на Доменико Романо, водещият в телевизия „Италия 1“.
— Пристигнах, Доменико.
— Дейна! Ужасно се радвам. Кога може да се видим?
— Когато поискаш.
— Къде си отседнала?
— В хотел „Чичерони“.
— Вземи такси и кажи на шофьора да те закара до „Тула“. Ще те чакам там след половин час.
„Тула“, един от най-известните римски ресторанти, се намираше на Виа дела Лупа. Романо вече я чакаше.
— Buon giorno. Радвам се да те видя без бомби наоколо.
— И аз се радвам, Доменико.
— Каква безсмислена война. — Той поклати глава. — Сигурно всички войни са такива. Bene! Какво правиш в Рим?
— Дойдох да се срещна с един човек.
— И как се казва този щастливец?
— Винченцо Мансино.
Изражението на Доменико Романо се промени.
— Защо искаш да се срещнеш с него?