— Може да не се окаже нищо сериозно, но правя едно разследване. Разкажи ми за Мансино.
Доменико Романо се замисли.
— Мансино беше министър на търговията. Има връзки с мафията. Така или иначе, той неочаквано се оттегли от много важен пост и никой не знае защо. — Романо я погледна любопитно. — Защо се интересуваш от него?
— Разбрах, че Мансино е водил търговски преговори с Тейлър Уинтроп, когато е подал оставка.
— Да. Уинтроп довърши преговорите с друг.
— Колко време остана Уинтроп в Рим?
Романо се замисли за миг.
— Около два месеца. Двамата с Мансино много се сприятелиха. После нещо се обърка.
— Какво?
— Кой знае? Носят се всевъзможни слухове. Мансино имаше само едно дете, дъщеря, Пия, и тя изчезна. Жена му получи нервен срив.
— Как изчезна дъщеря му? Отвлекли ли са я?
— Не. Просто… просто изчезна. Никой не знае какво се е случило с нея. — Романо въздъхна. — Пия беше красавица.
— Къде е жената на Мансино?
— Говори се, че била в някакъв санаториум.
— Знаеш ли къде точно?
— Не. И не те съветвам да питаш. — Сервитьорът се приближи до тях. — Познавам ресторанта — каза Романо. — Искаш ли да поръчам вместо теб?
— Разбира се.
— Bene. — Той се обърна към келнера. — Prima, pasta fagioli. Dopo, abbacchio arrosta con polenta.26
— Grazie.
Храната бе великолепна и разговорът се насочи към по-приятни теми. Но когато станаха да си тръгват, Романо каза:
— Стой надалеч от Мансино, Дейна.
— Но ако той…
— Забрави за него. С една дума — омерта.
— Благодаря за съвета, Доменико.
Фирмата на Винченцо Мансино се помещаваше в модерна сграда на Виа Сарденя. На рецепцията в мраморното фоайе седеше едър пазач.
— Buon giorno. Posso aiuratla, signorina?27
— Казвам се Дейна Евънс. Идвам при Винченцо Мансино.
— Имате ли уговорена среща?
— Не.
— Тогава съжалявам.
— Кажете му, че става въпрос за Тейлър Уинтроп.
Пазачът я изгледа за миг, вдигна телефонната слушалка, каза няколко думи и затвори. Дейна зачака.
„Какво ще открия тук?“
Телефонът иззвъня. Мъжът вдигна слушалката, после се обърна към Дейна.
— На втория етаж. Ще ви посрещнат.
— Благодаря.
— Prego.28
Кабинетът на Винченцо Мансино беше малък и невзрачен, нищо подобно на онова, което очакваше Дейна. Мансино седеше зад старо очукано бюро. Бе шестдесетинагодишен, среден на ръст, с широки гърди, тънки устни, бяла коса, гърбав нос и най-студените очи, които беше виждала. На бюрото имаше снимка на красиво момиче.
— Значи идвате във връзка с Тейлър Уинтроп, така ли? — попита бившият търговски министър. Гласът му бе дрезгав и дълбок.
— Да. Исках да поговорим за…
— Няма за какво да говорим, signorina. Той загина в пожар. И сега гори в ада заедно с жена си и децата си.
— Може ли да седна, господин Мансино?
Той понечи да отговори отрицателно, ала вместо това каза:
— Scusi.29 Когато съм разстроен, забравям добрите обноски. Prego, si accomodi. Моля, заповядайте.
Дейна се настани срещу него.
— С Тейлър Уинтроп сте водили търговски преговори, нали?
— Да.
— И сте се сприятелили.
— За известно време, може би.
Тя погледна снимката на бюрото.
— Това дъщеря ви ли е?
Мансино не отговори.
— Красива е.
— Да, беше много красива.
Дейна се озадачи.
— Не е ли жива?
Той впери очи в нея — очевидно се чудеше дали да продължи разговора.
— Жива ли? — накрая измъчено рече италианецът. — Не съм сигурен. Аз приех Тейлър Уинтроп в дома си. Той яде от хляба ни. Запознах го с приятелите си. И знаете ли как ми се отплати? Направи дете на красивата ми девствена дъщеря. Тя беше шестнайсетгодишна. Боеше се да ми каже, защото знаеше, че ще го убия, затова направи… направи аборт. — Мансино изплю думата като проклятие. — Уинтроп се страхуваше от публичен скандал, затова не прати Пия на лекар. Не. Прати я при… касапин. — Очите му се напълниха със сълзи. — Касапин, който й отряза матката. Моята шестнайсетгодишна дъщеря, signorina… — Гласът му секна. — Тейлър Уинтроп не само съсипа дъщеря ми, той уби внуците ми, техните деца и внуци. Погуби бъдещето на рода Мансино. — Италианецът дълбоко си пое дъх, за да се успокои.
И сега Уинтроп и семейството му платиха за ужасния му грях. Дейна бе онемяла.
— Дъщеря ми е в манастир, signorina. Никога повече няма да я видя. Да, сключих сделка с Тейлър Уинтроп. — Ледените му стоманеносиви очи се впиха в очите на Дейна. — Но това беше сделка с дявола.
„Значи стават двама — помисли си тя. — И ми остава да се срещна с Марсел Фалкон.“
В самолета на „КЛМ“ за Белгия някой зае свободната седалка до Дейна. Тя вдигна поглед и видя привлекателен мъж, който очевидно бе помолил стюардесата да смени мястото му.