— Казвам се Дейна Евънс. Имам резервация.
Мъжът я изгледа за миг и нервно отвърна:
— А, да. Госпожица Евънс. — Подаде й един формуляр. — Бихте ли го попълнили? Ще ми трябва и паспортът ви.
Докато Дейна пишеше, служителят погледна към някакъв мъж, който стоеше в отсрещния край на фоайето, и му кимна. Дейна му подаде попълнения формуляр.
— Ще ви заведат до стаята ви.
— Благодаря.
Мебелите в стаята бяха очукани и паянтови, миришеше на мухъл.
Едра жена в безформена униформа донесе багажа й. Дейна й даде бакшиш, жената изсумтя и си тръгна.
Дейна вдигна слушалката и набра 252–2451.
— Американското посолство.
— Кабинета на посланик Харди, моля.
— Един момент.
— Кабинетът на посланик Харди.
— Здравейте. Обажда се Дейна Евънс. Може ли да разговарям с господин посланика?
— Бихте ли ми казали за какво се отнася?
— Ами… въпросът е личен.
— Един момент, моля.
Половин минута по-късно тя чу гласа на посланик Харди.
— Госпожица Евънс?
— Да.
— Добре дошли в Москва.
— Добре заварили.
— Роджър Хъдсън ми се обади, за да ме предупреди за пристигането ви. С какво мога да ви помогна?
— Може ли да се срещнем?
— Разбира се. Един момент. — Последва кратко мълчание. — Какво ще кажете за утре сутрин? В десет часа?
— Чудесно. Много ви благодаря.
— До утре тогава.
Дейна погледна през прозореца към тълпите, които бързаха в студа. „Тим има право — помисли си тя. — Трябва да си купя по-топли дрехи.“
Универсалният магазин ГУМ се намираше недалеч от хотела. Огромната сграда бе пълна с евтини стоки.
Дейна си избра червено вълнено палто и червен шал. Минаха двадесет минути, докато открие продавачка.
Когато се прибра в хотела, клетъчният й телефон звънеше. Обаждаше се Джеф.
— Здравей, мила. Опитвах се да се свържа с теб на Нова година, но ти не отговаряше и не знаех къде да те намеря.
— Съжалявам, Джеф. — „Значи не е забравил! Милият!“
— Къде си?
— В Москва.
— Всичко наред ли е, мила?
— Да. Кажи ми за Рейчъл, Джеф.
— Още е рано за нещо определено. Утре ще опитат нова терапия. Все още е в експериментален стадий. Ще имаме резултат до няколко дни.
— Надявам се да й помогне.
— Студено ли е там?
Дейна се засмя.
— Няма да повярваш. Превърнах се в ледена шушулка.
— Ще ми се да бях при теб, за да те стопля.
Поговориха още пет минути и Дейна чу гласа на Рейчъл, която викаше Джеф.
— Трябва да вървя, мила — каза той. — Рейчъл има нужда от мен.
„И аз имам нужда от теб“ — помисли си Дейна.
— Обичам те.
— И аз те обичам.
Американското посолство на Новински Булвар 19–23 се помещаваше в стара занемарена сграда, пред която пазеха руски войници. Пред входа се точеше дълга опашка от хора, които търпеливо чакаха на студа. Дейна съобщи името си на дежурния и той й махна да влезе.
Във фоайето стоеше американски морски пехотинец в кабинка от бронирано стъкло. Униформена американка провери съдържанието на чантичката на Дейна.
— Влизайте.
— Благодаря. — Дейна отиде на регистратурата. — Дейна Евънс.
— Посланикът ви очаква, госпожице Евънс. Елате с мен, моля.
Тя последва служителя по мраморното стълбище. В приемната на посланика я посрещна привлекателна жена.
— За мен е удоволствие, госпожице Евънс. Аз съм Лий Хопкинс, секретарка на господин Харди. Заповядайте.
Дейна влезе във вътрешния кабинет и посланик Харди се изправи и каза:
— Добро утро, госпожице Евънс.
— Добро утро. Благодаря, че ме приехте. Посланикът беше висок мъж със сърдечно поведение, присъщо на политиците.
— Приятно ми е да се запознаем. Ще пиете ли нещо?
— Не, благодаря.
— Седнете, моля.
Тя се настани срещу бюрото му.
— Много се зарадвах, когато Роджър Хъдсън ми съобщи, че пристигате. Улучвате интересен момент.
— О?
— Между нас да си остане, боя се, че тази страна пропада. — Той въздъхна. — Честно казано, нямам представа какво ще се случи тук, госпожице Евънс. След осемстотин години съществуване Русия отива по дяволите. Престъпниците управляват държавата.
Дейна го погледна любопитно.
— Какво искате да кажете?
Посланикът се отпусна в стола си.
— Законът гарантира съдебен имунитет на членовете на Думата — това е долната камара на парламента. В резултат там е пълно с хора, издирвани за всевъзможни престъпления — гангстери, които вече са лежали в затвора, престъпници, които в момента извършват престъпления. И всички те са недосегаеми.