— Невероятно.
— Да. Руският народ е велик, но правителството… Е, с какво мога да съм ви полезен, госпожице Евънс?
— Исках да поговорим за Тейлър Уинтроп. Подготвям предаване за семейството му.
Посланик Харди тъжно поклати глава.
— Истинска древногръцка трагедия, нали?
— Да. — „Навсякъде едно и също.“
— Вече достатъчно се писа за това нещастие. Не знам какво повече да ви кажа.
— Искам да представя историята от лична гледна точка — предпазливо рече Дейна. — Интересува ме какъв човек е бил Тейлър Уинтроп, какви приятели е имал тук, дали е имал врагове…
— Врагове ли? — изненада се Харди. — Не. Всички обичаха Тейлър. Може би никога не сме имали по-добър посланик в Русия.
— Работили ли сте с него?
— Да. Една година бях първи секретар на посолството.
— Господин посланик, знаете ли дали Тейлър Уинтроп е работил по нещо… — Дейна замълча за миг, неуверена как да се изрази, — нещо, за което може да се каже, че всичко си е дошло на мястото?
Той се намръщи.
— Някакъв бизнес ли имате предвид, или държавна работа?
— Не съм сигурна — призна Дейна.
Посланик Харди се замисли.
— И аз не съм. Не, нямам представа за какво може да става дума.
— Някой от сегашните служители на посолството работил ли е с него?
— О, да. Всъщност секретарката ми Лий преди беше секретарка на Тейлър.
— Имате ли нещо против да поговоря с нея?
— Ни най-малко. Дори ще ви дам имената на хората, които биха могли да ви помогнат.
— Чудесно. Благодаря ви.
Той се изправи.
— Внимавайте, докато сте тук, госпожице Евънс. Московските улици са много опасни.
— И аз така чух.
— Не пийте вода от чешмата. Даже руснаците не я пият. А, и когато се храните в ресторант, винаги отбелязвайте, че искате сама да поръчате, иначе келнерите, без да ви питат, ще отрупат масата със скъпи мезета. Ако искате да пазарувате, най-подходящото място е Арбат. Там ще откриете всичко. И внимавайте с такситата. Избирайте по-стари, по-очукани коли. Мошениците обикновено карат нови.
— Благодаря ви — усмихна се Дейна. — Ще запомня.
След пет минути разговаряше в съседната стаичка с Лий Хопкинс, секретарката на посланика.
— Колко време работихте при посланик Уинтроп?
— Година и половина. Какво ви интересува?
— Знаете ли дали посланик Уинтроп си е създал врагове, докато е бил тук?
Лий Хопкинс я погледна изненадано.
— Врагове ли?
— Да. Предполагам, че на такъв пост понякога се налага човек да отказва някои неща на хората. Сигурна съм, че посланик Уинтроп не е можел да угоди на всички.
Секретарката поклати глава.
— Не знам какво целите, госпожице Евънс, но ако имате намерение да пишете лоши неща за Тейлър Уинтроп, не мога да ви помогна. Той беше най-милият, най-добрият човек на света.
„Пак старата песен“ — помисли си Дейна.
През следващите два часа разговаря с още петима души, които бяха работили в посолството по време на мандата на Тейлър Уинтроп.
„Той беше невероятен човек…“
„Мислеше за хората…“
„Правеше всичко възможно да ни помага…“
„Врагове ли? Не и Тейлър Уинтроп…“
„Губя си времето“ — реши Дейна и отново отиде при посланик Харди.
— Получихте ли каквото ви трябваше? — попита той.
Вече не изглеждаше толкова добронамерен.
Тя се поколеба.
— Не точно.
Посланикът се наведе напред.
— И не мисля, че ще го получите, госпожице Евънс. Не и ако искате да изровите нещо лошо за Тейлър Уинтроп. Разстроили сте всички в посолството. Те го обичаха. Аз също. Безполезно е да търсите кирливи ризи, които не съществуват. Ако сте дошли за това, можете да си вървите.
— Благодаря — отвърна Дейна.
Ала нямаше намерение да си заминава.
Частният ресторант и казино „ВИП Национален клуб“ се намираше точно срещу Кремъл и Манежа. Тим Дрю вече я чакаше.
— Добре дошла. Мисля, че заведението ще ти хареса. Тук се събира каймакът на московското общество. Ако падне бомба, правителството ще излезе извън строя.
Вечерята бе великолепна. Започнаха с блини и хайвер и продължиха с борш, грузинска есетра с орехов сос, бьоф строганов с ориз и сладкиш със сирене за десерт.
— Много е вкусно — каза Дейна. — А бях чувала, че храната в Русия е ужасна.
— Така е — увери я Тим Дрю. — Но това не е Русия. Това е специален малък оазис.
— Какъв е животът тук?
Той се замисли за миг.
— Все едно да стоиш до кратера на вулкан. Никога не знаеш кога ще изригне. Управляващите крадат милиарди и народът гладува. Така е започнала Октомврийската революция. Бог знае какво ще се случи сега. Честно казано, това е само едната страна на медала. Руската култура е невероятна. Тук са Болшой театър, великият Ермитаж, музеят „Пушкин“, Руският балет, Московският цирк — списъкът е безкраен. Русия издава повече книги, отколкото всички останали държави, взети заедно, а средният руснак чете три пъти повече книги годишно от средния американец.