— Сядай, сядай — рече сенаторът.
Прислужницата им поднесе чай, бисквити, кифлички и кроасани. Памела наля чая.
— Е, разказвай — подкани я Роджър.
— Боя се, че не стигнах доникъде. Бясна съм. — Дейна дълбоко си пое дъх. — Срещнах се с един човек, Дитер Зандер, който казва, че Тейлър Уинтроп го изиграл и го пратил в затвора. Докато бил там, жена му и децата му загинали в пожар. Той обвинява Уинтроп за смъртта им.
— Значи е имал мотив да убие всички от семейство Уинтроп — рече Памела.
— Точно така. Но има още. Във Франция разговарях с бившия френски министър на търговията, Марсел Фалкон. Единственият му син бил прегазен от кола. Шофьорът на Тейлър Уинтроп се признал за виновен, но сега твърди, че убиецът всъщност бил самият Уинтроп.
— Фалкон беше посланик в НАТО — отбеляза Роджър.
— Да. И шофьорът му е казал, че всъщност Тейлър Уинтроп е убил сина му.
— Интересно.
— Много. Някога чувал ли си за Винченцо Мансино?
Сенаторът се замисли за миг.
— Не.
— Той е от мафията. Тейлър Уинтроп направил дете на дъщеря му и после я пратил при шарлатанин, който изрязал матката й. Сега момичето е в манастир, а майката — в санаториум.
— Боже мой!
— Въпросът е, че и тримата имат сериозни мотиви за отмъщение. — Дейна ядосано въздъхна. — Но не мога да докажа нищо.
Роджър я погледна замислено.
— Значи Тейлър Уинтроп наистина е извършил всички тези ужасни неща.
— Несъмнено, Роджър. Приказвах и с тримата. Убиецът си е изпипал работата. Няма никакви улики — абсолютно никакви. Всяко убийство е организирано по различен начин и помежду им няма явна връзка. Всяка подробност е внимателно планирана. Нищо не е оставено на случайността. И няма никакви свидетели.
— Знам, че може да звучи невероятно — каза Памела, — но… възможно ли е тримата да са действали заедно?
Дейна поклати глава.
— Не вярвам. Те са прекалено могъщи и ми си струва, че биха искали да го направят сами. Убиецът е един от тях.
„Но кой?“
Тя внезапно си погледна часовника.
— Моля да ме извините. Обещах да заведа Кемал на вечеря в „Макдоналдс“ и ако побързам, ще успея преди да отида на работа.
— Разбира се, скъпа — отвърна Памела. — Напълно те разбираме. Благодаря, че намина.
Дейна се изправи.
— И аз ви благодаря за чая и моралната ви подкрепа.
— Докато пътувах, тези ранни разходки с теб много ми липсваха — каза Дейна на път за училище в понеделник сутринта.
— И на мен — прозя се Кемал.
Прозяваше се, откакто се беше събудил.
— Добре ли спа?
— Да. — Той отново се прозя.
— Какво правиш на училище? — попита Дейна.
— Имаш предвид освен отвратителната история и досадния английски ли?
— Да.
— Играя футбол.
— Но не се преуморяваш, нали, Кемал?
— Не.
Тя хвърли поглед към него. Като че ли бе изгубил цялата си енергия. Държеше се необичайно послушно. Дали не трябваше да го заведе на лекар? Може би имаше нужда от витамини? Погледна си часовника. До обсъждането на вечерната емисия оставаше половин час.
Утрото отлетя бързо. Дейна се чувстваше чудесно отново в свои води. Когато се върна в кабинета си, на бюрото й я очакваше запечатан плик. Тя го отвори и прочете писмото.
„Госпожице Евънс, имам информацията, която ви трябва. Направих резервация на ваше име в хотел «Союз» в Москва. Незабавно елате. Не казвайте на никого.“
Нямаше подпис. Тя го препрочете. Не вярваше на очите си. „Имам информацията, която ви трябва.“
Това бе някакъв номер, разбира се. Ако някой в Русия знаеше отговора, който тя търсеше, защо не й го беше съобщил, докато бе там? Замисли се за срещата със Саша Жданов и брат му. Борис беше искал да й каже нещо. Тя седна на бюрото. Как бе стигнало до нея това писмо? Наблюдаваха ли я?
„Когато се прибера вкъщи, ще го скъсам.“ Дейна прибра плика в чантата си.
Прекара вечерта с Кемал. Беше се надявала, че компютърната игра, която му бе купила от Москва, ще му хареса, ала той не й обърна внимание. Към девет часа очите му започнаха да се затварят.
— Спи ми се, Дейна. Ще си лягам.
— Добре, миличък. — „Ужасно се е променил — помисли си тя. — Сякаш е друг човек. Е, отсега нататък ще сме заедно. Ако нещо го безпокои, ще открия какво е.“ Стана време да тръгва за студиото.
— Обектът тръгва за студиото — каза в микрофона наемателят на съседния апартамент. Момчето си легна. Прислужницата шие.
— В ефир сме! — Червената лампичка на камерата светна.
— Добър вечер — изкънтя гласът на говорителя. — Това са вечерните новини на УТН с Дейна Евънс и Ричард Мелтън.