„Малко преди да стане посланик в Русия, Тейлър Уинтроп казал на близките си приятели, че категорично се оттегля от обществения живот…“
„Всъщност Уинтроп е настоял президентът да го назначи за посланик…“
Дейна беше съобщавала на Роджър и Памела за всеки свой ход. Те през цялото време я бяха шпионирали. И можеше да има една-единствена причина:
Тайнственият партньор на Тейлър Уинтроп бе Роджър Хъдсън.
Самолетът на „Америкън Еърлайнс“ кацна на летище „О’Хеър“ в Чикаго и Дейна надникна през прозореца. Не забеляза нищо подозрително. Нервите й бяха опънати до крайност. Докато влизаше в терминала, се опитваше да се движи с тълпата. Спешно трябваше да се обади по телефона. По време на полета й беше хрумнало нещо ужасно, в сравнение с което собствената й безопасност нямаше значение. Кемал. Дейна веднага си помисли за Джак Стоун. Неговата организация бе достатъчно мощна, за да им осигури защита. Тя беше сигурна, че майорът ще й помогне.
„Колкото по-малко знам, толкова по-добре, госпожице Евънс. Така ще съм ви от по-голяма полза, ако разбирате какво искам да кажа.“
Дейна се отдалечи в ъгъла на терминала, бръкна в чантата си, извади номера, който й бе дал Джак Стоун, и го набра. Той отговори още на първото иззвъняване.
— Джак Стоун.
— Обажда се Дейна Евънс. В беда съм. Имам нужда от вашата помощ.
— Какво става?
— В момента не мога да ви обясня, но ме следят и се опитват да ме убият.
— Кой?
— Не знам. Безпокоя се за сина си, Кемал. Можете ли да му осигурите защита?
— Ще се погрижа за това — незабавно отвърна майорът. — Той вкъщи ли си е?
— Да.
— Ще пратя някого. Ами вие? Казахте, че някой се опитва да ви убие.
— Да. Опитаха два пъти.
Последва кратко мълчание.
— Ще видя какво мога да направя. Къде сте?
— На терминала на „Америкън Еърлайнс“ на „О’Хеър“ и не знам кога ще мога да се измъкна оттук.
— Останете там. Ще пратя някого да ви пази. И не се безпокойте за Кемал.
Изпълни я облекчение.
— Благодаря ви. Много ви благодаря. — Тя затвори.
Джак Стоун също затвори и натисна бутона на интеркома.
— Обектът току-що се обади. Намира се на терминала на „Америкън Еърлайнс“ на „О’Хеър“. Действайте.
— Слушам.
Той се обърна към помощника си.
— Кога се връща от Далечния изток генерал Бустър?
— Днес следобед.
— Тогава да изчезваме оттук преди да е открил какво става.
Глава 24
Клетъчният й телефон иззвъня.
— Джеф!
— Здравей, мила. — Дори само гласът му беше достатъчен, за да я стопли.
— О, Джеф! — Дейна се разтрепери.
— Как си?
„Как съм? Спасявам си кожата.“ Ала не можеше да му го каже. Той не бе в състояние да й помогне. Беше късно.
— Ами… добре съм, скъпи.
— Къде си сега, околосветска пътешественичке?
— В Чикаго. Утре се връщам във Вашингтон. — „Кога ще дойдеш при мен?“ — Как… Как е Рейчъл?
— Изглежда, че ще се оправи.
— Липсваш ми.
Вратата на спалнята на Рейчъл се отвори. Тя излезе в дневната да каже нещо на Джеф, но видя, че е на телефона…
— И ти ми липсваш повече, отколкото можеш да си представиш — каза той.
— Обичам те. — Някакъв мъж наблизо като че ли я наблюдаваше. Сърцето на Дейна се разтуптя. — Мили, ако… ако ми се случи нещо… помни, че…
Джеф веднага се разтревожи.
— Какво искаш да кажеш с това „ако ти се случи нещо“?
— Нищо. Не… Не мога да ти обясня, но съм сигурна, че всичко ще се оправи.
— Дейна, нищо не бива да ти се случи! Имам нужда от теб. Обичам те повече от всеки друг през живота си. Няма да го понеса, ако те изгубя.
Рейчъл послуша още малко, после тихо се върна в спалнята си и затвори вратата.
Дейна и Джеф поговориха още десет минути. Когато накрая затвори, тя се чувстваше по-добре. „Радвам се, че успяхме да се сбогуваме. — Дейна вдигна очи и видя, че мъжът продължава да я гледа. — Не е възможно някой от хората на Джак Стоун да пристигне толкова бързо. Трябва да се махна оттук.“ Обзе я паника.
Съседът на Дейна почука на вратата. Госпожа Дейли му отвори.
— Здравейте.
— Не пускайте Кемал навън. Ще ни трябва.
— Ще се погрижа за това. — Тя затвори и извика на момчето: — Овесената ти каша е почти готова, миличък.
Детегледачката влезе в кухнята, свали кашата от печката и отвори долното чекмедже на шкафа, пълно с пакетчета опиати. Разпечата две, поколеба се и прибави трето. После смеси прахчетата с кашата, сложи й захар и я занесе в трапезарията. Кемал влезе от кабинета.
— Заповядай, миличък. Вкусна гореща овесена каша.