— Не съм много гладен.
— Трябва да се храниш, Кемал. — Острият й глас го уплаши. — Госпожица Дейна не бива да се разочарова от нас, нали?
— Не.
— Чудесно. Сигурна съм, че ще я изядеш до дъно заради госпожица Дейна.
Момчето седна на масата и започна да яде.
„Ще спи около шест часа — изчисли госпожа Дейли. — После ще видя какво искат да правя с него.“
Дейна откри на летището голям магазин за дрехи и влезе. Всичко й се стори нормално. Клиентите купуваха, продавачите ги обслужваха. Ала когато погледна към вратата, по гърба я полазиха тръпки. От двете страни на входа стояха двама заплашителни наглед мъже. Единият държеше радиостанция.
Как я бяха открили в Чикаго? Дейна се опита да овладее паниката си и се обърна към една от продавачките.
— Има ли друг изход оттук?
Жената поклати глава.
— Съжалявам, госпожице. Другият е само за персонала.
Гърлото на Дейна пресъхна. Тя отново хвърли поглед към мъжете. „Трябва да избягам. Не може да няма начин.“
Внезапно Дейна грабна една рокля от щанда и закрачи към изхода.
— Почакайте! — извика продавачката. — Не можете…
Дейна се отдалечаваше и двамата мъже се насочиха към нея. Когато излезе през вратата, сензорът на етикета на роклята задейства алармената система. Дотича пазач. Мъжете ядосано се спогледаха и отстъпиха назад.
— Един момент, госпожице — каза пазачът. — Трябва да дойдете с мен.
— Защо? — възрази тя.
— Защо ли? Защото извършихте кражба.
Той я хвана за ръка и я задърпа обратно вътре. Дейна се усмихна.
— Добре. Признавам. Извърших кражба. Заведете ме в затвора.
Сцената започна да привлича вниманието на клиентите. След малко дотича управителят на магазина.
— Какъв е проблемът?
— Тази жена се опита да открадне рокля.
— Ами, боя се, че трябва да повикаме поли… — Той позна Дейна. — Боже мой! Това е Дейна Евънс.
Сред тълпата се надигна шепот.
— Това е Дейна Евънс…
— Всяка вечер я гледаме по новините…
— Спомняте ли си нейните репортажи от войната?…
— Ужасно съжалявам, госпожице Евънс — извини се управителят. — Явно е станала грешка.
— Не, не — бързо каза Дейна. — Наистина се опитах да открадна роклята. — Тя протегна ръце. — Можете да ме арестувате.
Управителят се усмихна.
— Не бих си го и помислил. Задръжте роклята, госпожице Евънс. Безплатно. Поласкани сме, че ви харесва.
Дейна не можеше да повярва на ушите си.
— Няма ли да ме арестувате?
Усмивката му стана още по-широка.
— Знаете ли какво, ще разменя роклята за ваш автограф. Ние сме големи ваши почитатели.
— И аз! — извика една жена от събралата се навалица.
— Ще ми дадете ли автограф?
Приближиха се още хора.
— Вижте! Това е Дейна Евънс!
— Може ли един автограф, госпожице Евънс?
— Когато предавахте от Сараево, двамата със съпруга ми всяка вечер ви гледахме.
— И аз искам автограф.
С всяка изтекла секунда Дейна се отчайваше все повече. Двамата мъже продължаваха да я чакат.
Мислите й препускаха. Тя се обърна към тълпата и се усмихна.
— Хайде да излезем на чист въздух и ще дам автографи на всички ви.
Разнесоха се радостни викове. Дейна подаде роклята на управителя.
— Задръжте я. Много ви благодаря. — Тя закрачи към вратата и почитателите й я последваха. Двамата мъже смутено заотстъпваха. — Кой е пръв? — Хората я заобиколиха отвсякъде като протягаха химикалки и листове.
Докато се подписваше, Дейна продължаваше да се придвижва към изхода на терминала и накрая излезе навън. До тротоара спря такси, от което слезе пътник.
Тя се обърна към навалицата.
— Благодаря ви, вече трябва да тръгвам. — После скочи в таксито и шофьорът незабавно потегли.
Джак Стоун разговаряше по телефона с Роджър Хъдсън.
— Тя ни се изплъзна, господин Хъдсън, но…
— По дяволите! Не искам да ви слушам! Веднага я очистете!
— Не се безпокойте, господине. Имаме номера на таксито. Няма да стигне далече.
— Гледайте да не се провалите пак. — Роджър Хъдсън затръшна слушалката.
В „Карсън Пири Скот & Къмпъни“ гъмжеше от клиенти. Продавачката на щанда за шалове опаковаше покупката на Дейна.
— В брой ли ще платите, или с кредитна карта?
— В брой. — „Не бива да оставям следи.“
Дейна взе пакета си и почти стигна до изхода, когато уплашено се закова на място. Пред вратата стояха други двама мъже с радиостанции. Устата й внезапно пресъхна. Тя се завъртя и забърза обратно към щанда.
— Ще желаете ли още нещо, госпожице? — попита я продавачката.
— Не. Аз… — Дейна отчаяно се озърна. — Има ли друг изход оттук?