— … И Джеф Конърс е тук. Търси Дейна. Мисля, че е най-добре да се махнете оттам. Те ще проверят у вас… Ясно. Ще се погрижа за това, господин Хъдсън. Ако…
Аби чу някакъв шум и се обърна. Джеф Конърс и Мат Бейкър стояха на вратата и я наблюдаваха.
— Кучка! — изсумтя Мат.
Джеф се обърна към него.
— Трябва да отида у Хъдсънови. Дай ми кола.
Мат Бейкър погледна през прозореца.
— Няма да успееш навреме. Улиците са задръстени.
В този момент чуха двигателя на хеликоптера на УТН, който кацаше на покрива, и се спогледаха.
Глава 25
Дейна успя да спре такси пред блока на Аби Ласман, ала пътуването до дома на семейство Хъдсън сякаш продължи цяла вечност. Колите едва се влачеха по хлъзгавите улици. Тя се страхуваше, че ще закъснее.
— Побързайте, моля ви.
Шофьорът я погледна в огледалото.
— Аз не съм самолет, госпожо.
Дейна се отпусна назад и се замисли за онова, което я очакваше. Мат вече трябва да бе получил съобщението й. „Когато стигна у Хъдсънови, полицията вече ще е там. Ако още ги няма, ще се опитам да задържа положението, докато пристигнат.“ Флаконът със сълзотворен газ все още беше в чантата й. „Чудесно.“ Нямаше намерение да улеснява живота на Роджър и Памела.
Когато таксито наближи дома на Хъдсън, наоколо нямаше и следа от полиция. Колата спря на пустата отбивка. Дейна си спомни за първото си идване тук. Тогава Роджър и Памела й се бяха сторили чудесни хора, а сега се оказваха предатели, чудовищни убийци. Бяха отвлекли Кемал. Мразеше ги.
— Искате ли да ви изчакам? — попита шофьорът.
— Не. — Тя му плати, качи се по стъпалата и с разтуптяно сърце натисна звънеца.
Отвори й Сизър. Когато я видя, лицето му грейна.
— Госпожице Евънс!
Внезапно я изпълни възбуда. Икономът й бе съюзник. Дейна протегна ръка.
— Сизър.
Той стисна дланта й.
— Радвам се да ви видя, госпожице Евънс.
— И аз се радвам да те видя — сериозно отвърна тя. Беше сигурна, че Сизър е на нейна страна. Единственият въпрос бе кога да го помоли за помощ. Дейна се огледа. — Сизър…
— Господин Хъдсън ви очаква в кабинета, госпожице Евънс.
— Добре. — Сега не беше моментът.
Тя последва гиганта по дългия коридор. Роджър седеше на бюрото си и събираше някакви документи.
— Госпожица Евънс — съобщи Сизър.
Сенаторът вдигна глава. Икономът се оттегли.
— Е, Дейна, влизай.
Тя гневно изгледа Хъдсън.
— Къде е Кемал?
— А, сладкото ви момче.
— Полицията пристига, Роджър. Ако направиш нещо на някой от нас…
— Няма нужда да се тревожим за полицията, Дейна. — Той се приближи до нея и преди тя да се усети, грабна чантата й и започна да я претърсва. — Памела ми каза, че имаш сълзотворен газ. Не си губиш времето, а, Дейна? — Сенаторът извади флакона, насочи го към лицето й и натисна бутона. Тя изкрещя.
— О, ти още не знаеш какво е болка, скъпа, но ще научиш, уверявам те.
По лицето й се стичаха сълзи. Дейна се опита да избърше парещата течност. Роджър любезно я изчака да свърши, после пак я напръска.
— Искам да видя Кемал! — изхълца тя.
— Ще го видиш, разбира се. И Кемал иска да те види. Момчето е ужасено, Дейна. Никога не съм виждал толкова ужасен човек. Той знае, че ще умре, и аз му казах, че ще умрете заедно. Мислиш се за много умна, а, Дейна? Истината е, че си адски наивна. Ние те използвахме. Усещахме, че някой от руското правителство е разбрал какво вършим и че ще ни разкрие. Но нямахме представа кой. Ти го намери вместо нас.
Споменът за окървавените трупове на Саша Жданов и приятелката му я накара да се разтрепери още по-силно.
— Саша Жданов и брат му бяха много умни. Още не сме хванали Борис, но и това ще стане.
— Роджър, Кемал няма нищо общо с тази история. Пусни го…
— Няма начин, Дейна. Започнах да се безпокоя за теб, когато откри бедната Джоун Синиси. Тя беше подслушала Тейлър да говори за руския план. Уинтроп се страхуваше да я убие, защото му беше секретарка. Затова я уволни. Когато Джоун го даде под съд за незаконно уволнение, той сключи с нея извънсъдебно споразумение, като й постави условие никога да не споменава за това. — Роджър Хъдсън въздъхна. — Боя се, че ти си виновна за съдбата на Джоун Синиси.
— Роджър, Джак Стоун знае…
Сенаторът поклати глава.
— Джак Стоун и хората му следяха всеки твой ход. Можехме да се избавим от теб по всяко време, но изчакахме да изровиш информацията, която ни трябваше. Вече нямаме полза от теб.
— Искам да видя Кемал.
— Късно е. Боя се, че бедният Кемал е станал жертва на нещастен случай.