Дейна го погледна ужасено.
— Какво си…
— С Памела решихме, че най-подходящият начин да сложим край на жалкия му живот е едно хубаво пожарче. Затова го пратихме в училището. Много лошо от негова страна да влезе в училището в събота. Достатъчно е дребен, за да се провре през прозорчето на мазето.
— Студенокръвно чудовище! — гневно избухна Дейна. — Това няма да ти се размине.
— Разочароваш ме с тези клишета. Не разбираш ли, че вече ни се размина? — Той се върна на бюрото си и натисна един бутон. Секунди по-късно в стаята влезе Сизър.
— Да, господин Хъдсън.
— Погрижи се за госпожица Евънс. И гледай още да е жива, когато се случи инцидентът.
— Ясно, господин Хъдсън. Ще се погрижа.
„Той е от тях!“ Дейна не можеше да повярва.
— Роджър, изслушай ме…
Сизър я хвана за ръка и я изведе от кабинета.
— Роджър…
— Сбогом, Дейна.
Икономът я стисна още по-здраво и я повлече по коридора. Минаха през кухнята и излязоха през страничната врата, където ги очакваше лимузина.
Хеликоптерът на УТН наближаваше дома на семейство Хъдсън.
Джеф се обърна към Норман Бронсън.
— Можеш да кацнеш на моравата и… — Той замълча, когато погледна надолу и видя, че Сизър блъска Дейна на задната седалка на една лимузина. — Не! Чакай!
Автомобилът потегли по отбивката и излезе на улицата.
— Накъде? — попита пилотът.
— След тях.
— Не го прави, Сизър — каза в лимузината Дейна. — Аз…
— Млъквайте, госпожице Евънс.
— Чуй ме, Сизър. Ти не познаваш тези хора. Те са убийци. Ти си свестен човек. Не оставяй господин Хъдсън да те принуждава да вършиш неща, които…
— Господин Хъдсън не ме принуждава да върша нищо. Правя го за госпожа Хъдсън. — Той погледна Дейна в огледалото и се ухили. — Госпожа Хъдсън добре се грижи за мен.
Дейна се смая.
— Къде ме водиш?
— В парка Рок Крийк. — Нямаше нужда да прибавя: „Където ще те убия“.
Роджър Хъдсън, Памела Хъдсън, Джак Стоун и госпожа Дейли пътуваха с бус към Вашингтонското национално летище.
— Самолетът е готов — каза Джак Стоун. — Вашият пилот е регистрирал плана за полета до Москва.
— Господи, как мразя студеното време — въздъхна Памела Хъдсън. — Надявам се, че оная кучка ще гори в ада заради всичко, което ми причинява.
— Ами Кемал? — попита Роджър Хъдсън.
— Пожарът в училището ще избухне след двайсет минути. Хлапето е в мазето. Упоихме го.
Дейна се отчайваше все повече. Наближаваха парка Рок Крийк и трафикът започваше да оредява.
„Момчето е ужасено, Дейна. Никога не съм виждал толкова ужасен човек. Той знае, че ще умре, и аз му казах, че ще умрете заедно.“
— Той завива, Джеф — каза Норман Бронсън. — Изглежда, че се насочва към парка Рок Крийк.
— Не го изпускай.
Генерал Бустър влетя в кабинета си във ФУП и викна на един от сътрудниците си:
— Какво става тук, по дяволите?
— Казах ви, господин генерал. Докато ви нямаше, майор Стоун взе най-добрите ни хора за някаква голяма операция с Роджър Хъдсън. Следяха Дейна Евънс. Погледнете.
Той отвори някакъв файл на компютъра си и след миг на екрана се появи снимка на голата Дейна под душа в хотел „Брайденбахер Хоф“.
Лицето на генерал Бустър се напрегна.
— Господи! — Той се обърна към сътрудника си. — Къде е Стоун?
— Замина. Напуска страната заедно с Роджър и Памела Хъдсън.
— Свържи ме с Националното летище — изсумтя генералът.
Норман Бронсън погледна надолу.
— Насочват се към парка, Джеф. Няма да можем да кацнем там заради дърветата.
— Трябва да ги спрем. Можеш ли да кацнеш на пътя пред тях?
— Естествено.
— Давай.
Хеликоптерът се спусна, прелетя над лимузината и кацна на пътя само на двадесетина метра пред колата. Автомобилът рязко наби спирачки.
— Изключи двигателите — каза Джеф.
— Не бива. Ще останем в ръцете на оня тип, ако…
— Изключи ги.
Бронсън го погледна.
— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
— Не.
Пилотът въздъхна и изключи двигателите. Голямата перка постепенно спря. Джеф надникна през прозореца.
Сизър беше отворил задната врата на лимузината.
— Твоят приятел ни досажда — каза на Дейна гигантът.
Юмрукът му се стрелна и се заби в брадичката й. Тя се отпусна на седалката в безсъзнание. Сизър се изправи и погледна към хеликоптера.
— Идва насам — нервно рече Бронсън. — Боже мой, той е огромен!
Сизър се приближаваше.
— Джеф, той сигурно има оръжие. Ще ни убие.
— Ти и твоите шефове ще идете в затвора, копеле гадно! — извика през прозореца Джеф.