— Да. И искам да се закълнеш във всичко свято, че нищо няма да излезе от теб, все едно не съм ти казала. Ако споделиш каквото и да е, казвам ти го направо, може да ти струва живота. Последното разбирай буквално.
Темперанс отново замълчава, което доста ме изненадва, защото очаквах да ме засипе с въпроси като куршуми от картечница. Ако бях на нейно място, щях да я попитам дали се обажда от лудницата и дали затова не ми се обажда. Ала тя не пита нищо.
— Знам, че за теб животът е черно и бяло, Кийра, но за някои от нас сивото е много по-точен цвят. Каквото и да ми кажеш, няма да излезе. Вече знам достатъчно неща, та да ме вкарат в гроба, и умея да държа устата си затворена. Не за първи път животът ми или животът на някого, когото обичам, зависи от мълчанието ми.
Със сигурност не бях очаквала подобен отговор, но точно това исках да чуя.
— Някой ден ще ми кажеш какво означава това, но сега нямаме време.
— Съгласна съм. Да караме по същество.
— Няма да идвам в офиса известно време.
— Сега ме караш да съжалявам, че нямаме кодова дума, в случай че някой те е отвлякъл.
Не мога да не се засмея, но тялото ми на мига протестира срещу рязкото движение.
— Да, вероятно имаме нужда от кодова дума, но не и днес. Претърпях малка злополука, сигурността ми е застрашена…
Темперанс ме прекъсва и вече усещам паника в гласа й.
— Злополука? Добре ли си? Какво се е случило?
— Добре съм, но… последиците са големи… не само за мен. Не мога да ти кажа всичко, но искам да бъдеш мой главен изпълнителен директор. Трябва да движиш бизнеса на място, а аз ще работя от разстояние.
Тя само рязко и тревожно си поема дъх.
— Чета между редовете, Кийра, и не ми харесва.
Преглъщам с усилие, за да възпра болката в тялото си. Решена съм да се справя със ситуацията като истински шеф.
— В безопасност съм и съм сигурна, че нищо няма да ми се случи. Но за да запазим нещата така, искам да направиш точно каквото ти казвам.
— Добре. Няма да питам нищо. Знам, че по-малкото струва повече. Кажи ми какво искаш да направя.
През следващите пет минути й давам нареждания и конкретни задачи, както й обещаното повишение.
— Ще го видиш в платежното за следващата си заплата.
— Сигурна ли си?
— Да.
Не ми пука, че парите на Лаклан временно ще финансират повишението, защото „Севън Синърс“ ще се издигне високо в света на уискито пак благодарение на него. Или… възможно ли е най-сетне да се превръщам в лидера, който той видя в мен, и ме накара да повярвам, че мога да водя компанията си само напред и нагоре?
Още една промяна.
— Имам всичко необходимо. Но… може ли да ти кажа само едно? Бъди внимателна. Знам, че не ми казваш всичко, но долавям между редовете, че си нагазила в нещо сериозно и неприятно. И ако е свързано с това, което мисля, моля те, бъди наясно, че знаеш какво правиш.
— Наясно съм, но ти благодаря.
Тя пак млъква за минута.
— Добре. Няма да е зле да се обадиш на баща си.
— Това е следващото, което ще направя. Благодаря, че ме изслуша и че… прочете между редовете.
— И все пак искам кодова дума за отвличане.
— Обещавам да измисля нещо с „Шардоне“ и „Просеко“.
Темперанс избухва в гръмогласен смях.
— Тогава ще знам, че си нагазила в огромни лайна.
— Именно.
Затваряме. Дълго гледам в телефона и се питам как, по дяволите, ще се справя със следващия разговор.
ОСЕМ
Маунт
— КЪДЕ Е ТЯ, ПО ДЯВОЛИТЕ?
Когато отварям очи и виждам празното легло до мен и висналата от куката система, не съм особено горд, че едва не откачам. Вратата се отваря и Зет и Ди се втурват в стаята.
— Къде е? — питам. Двамата долавят тихата закана в гласа ми.
— С V. Трябваше да се обади по телефона. По работа, на семейството си.
Първият ми порив е да я сложа на коляното си и да напляскам непослушния й задник, задето е излязла, без да ми каже, но укротявам гнева. Донякъде. Вълкът козината си мени, но нрава не.
— Къде?
— Горе, защото още нямаме покритие и сигнал тук. По твое нареждане, шефе.
V знае какво го чака, ако нещо се случи на Кийра, докато я пази. Наказанието е смърт и той е готов да умре заради мен. Очаквам до го стори и за нея.
— Докарайте я тук.
— Но шефе, госпожица Килгор каза, че не бива да те оставяме без охрана. Каза… — Зет се колебае и му давам знак да продължи.