— Няма да го видиш. Следващият въпрос.
Двамата мълчим няколко мига, докато реша какво да попитам. И факт е, че има въпрос, който мира не ми дава, а нямаше кога да му го задам. За нощта, когато реших, че за мен има само един мъж, онзи, когото бях чакала цял живот. Все още не мога да събера парченцата в съзнанието си и да разбера какво се случи тогава. Изглежда, съдбата се е намесила, но все пак трябва да знам истината.
— Как получи бележката ми в нощта на карнавала?
Когато разбрах, че не е бил Брет, а Лаклан, му се нахвърлих. Сега нямам подобно намерение. Ала трябва да знам.
— Не е важно как, а от кого — отвръща много внимателно.
Вероятностите се блъскат като обезумели в съзнанието ми, тревогата и нетърпението ми се засилват с всяка секунда.
— От кого?
— От Магнолия Мейсън.
Обработка: Shadow Queens, 2018
ДЕСЕТ
Маунт
ЛИЦЕТО НА КИЙРА СТАВА БЯЛО КАТО брашно и ми се иска да бях й спестил това, но вече обещах да няма лъжи между нас. А и трябва да го знае, независимо че искам да я предпазя от усещането, че е била предадена, ала без съмнение, то вече е заляло съзнанието й.
— Магнолия ти е дала бележката? Как? Защо? Не разбирам защо би го сторила. Сметнал си, че е нещо като подарък. Няма логика.
Ще ми се отговорът да бе друг, по-добър, но нямам, пък и Магнолия не е тук да й го даде.
— Не знам какви са били мотивите й, но със сигурност е имала поне един.
— Но…
Поразена, съсипана. Не мога да я опиша по друг начин. Преплитам пръсти с нейните и стисвам ръката й, не искам дори да мисля, че това може да е пречка между нас.
— Магнолия предлага момичета. Тя набра сила и стигна до това положение, намирайки най-добрите момичета. Способна е да предостави момиче, стига да постигне целта си.
— Но защо е забъркала мен в това? — В гласа й има ужас, разбита е. Отпуска ръце, челюстта й увисва от потрес. Сяда рязко, лицето й се сгърчва от болка, премята крака настрани и става, преди да успея да я спра.
Ще ми се да я прегърна, за да не се движи, най-вече защото не искам да гледам колко я боли, но тя приема нещата така. Вече съм се научил и я оставям на мира да се приюти в собственото си пространство. Поне за малко. Де да можех да й го спестя… Ала не мога. Кийра заслужава истината.
— Тя знаеше, че бележката е за Брет. Тя… — не довършва и започвам да се досещам какво мисли.
— Тя ли ти предложи да я напишеш?
Кийра кимва, сякаш е изгубила способността си да говори. Личи как объркването и чувствата й се борят за надмощие. Искам да изясня много важно нещо, преди разговорът да приключи — че съм адски благодарен, задето получих бележката. Пресягам се и обгръщам с длан нейната.
— Погледни ме, Кийра. — Вдига очи към мен. — Независимо защо и как го е направила, бележката бе най-хубавото нещо в живота ми. Така те забелязах. Без бележката нямаше да знам, че съществуваш.
Тя преглъща и кимва.
— Не, не в това е проблемът. Не е. Кълна се. Не бих заменила тази нощ с нищо друго. — Стисва ръката ми.
Думите й и фактът, че държи ръката ми, ми дават още мъничко надежда за бъдещето. Ние сме по-силни от обстоятелствата, които ни събраха. Мотивите на Магнолия нямат значение за мен, но знам, че са важни за Кийра, и разбирам защо иска отговори. За беда, не мога да й ги дам, нямам отговори. Просто разполагам с малко повече информация, която, надявам се, няма да й причини още болка.
— Бележката ми достави куриер и бях заинтригуван. Магнолия ми каза, че има нещо специално за мен, подарък от анонимен почитател, и е сигурна, че ще оценя жеста. Увери ме, че няма да намеря жена като тази, че е несравнима. И се оказа права. Ти си несравнима. Незабравима.
ЕДИНАДЕСЕТ
Кийра
ЛАКЛАН СТИСВА СИЛНО РЪКАТА МИ. ПОЕМАМ силата, която ми предлага, макар и съсипана от явното предателство и измамата на Магнолия. Никога не съм и подозирала, че е възможно да бъдеш разкъсван между две напълно противоположни чувства. Благодарна съм, че заради Магнолия се оказах на пътя на Лаклан, но не мога да избягам от пронизващото като нож чувство за предателство. Тя ми описа мъж, по-страшен от самия дявол. И въпреки това ме е набутала в ръцете му. Естествено, не е знаела как ще приключат нещата. Нали? Аз… мамка му… нищо не разбирам.
— Не мога да реша дали най-добрата ми приятелка просто ми е търсила мъж, или ме е пробутала като курва.
Лаклан отново стисва ръката ми и обгръща брадичката ми с длан.
— Никога не говори така за себе си. По дяволите! Никога! Изиграла е и двама ни, Кийра. Като същински кукловод. Казах ти, че тя е най-добрата в тази работа и има основателна причина да го направи. Основателна за нея, разбира се. Тя ме познаваше. Знаеше какво харесвам. Може би по-добре от мен самия. И после те сложи на пътя ми — убедена, че това е жената, която ще пожелая на мига, и то не само за един път, а ще искам повече от нея. Ти бе най-силният наркотик. И тя ме пристрасти към него само с една инжекция. Оказа се права.