Зяпвам отново, вероятно за десети път от няколко минути. И не само защото самата аз се чувствах така след онази първа нощ. Исках още. Исках повече. По дяволите, та аз се омъжих за Брет, защото мислех, че тогава съм била с него. И го направих на следващия ден.
— Не разбирам мотивите й. Там е проблемът. Няма логика.
И наистина тъкмо това ме смазва и изумява неприятно. Нима е още една демонстрация на аксиомата „Магнолия знае най-добре“? Или си е играла на руска рулетка с живота ми?
— Много ми се иска да ти отговоря, но просто не мога. Магнолия Мейсън не е стигнала там, където е сега, без да има причина за всяко свое действие. Тя е умна. Пази тайни и не дава информация наляво-надясно. Винаги съм я уважавал за тези й качества. Но трябва да знаеш още нещо много важно.
Събирам сили за поредното признание, което не знам дали ще мога да понеса.
— Какво?
Мрачните черти на Лаклан се смекчават още повече. Гали с палец бузата ми.
— Два дни след маскения бал не спирах да мисля за теб. Колко беше невероятна, неземна. Как изискваше всичко, от което имаше потребност, и в същото време ми даваше всичко. — Думите му пораждат топло пулсиране в тялото ми, притъпяват болката от предателството и отвличат вниманието ми от това, което има по-голямо значение сега — къде се оказах заради стореното от Магнолия.
— Върнах се при Магнолия и й заявих, че те искам отново. За дълго. Само за мен.
— Направил си го? — Отново съм изумена.
Лаклан кимва.
— Разбира се. Това, което ти искаше и ми даваше, бе невероятно. Тя бе постигнала целта си. Пристрасти ме към теб като наркоман към хероин. Знаела е, че ще стане така.
Напълно съм объркана.
— Смяташ, че е очаквала да започна да работя за нея?
— И това не знам, но когато попитах какви са условията да се сдобия с теб… — Бърчи нос при последната дума и лицето му помръква. — Червено дяволче, това бях аз, това правех. Жените бяха притежание. Нещо, с което се сдобиваш. Използваш. И ги забравях в мига, в който топките ми спираха да пулсират. Не мога да променя тази част от живота си.
— Не е нужно тази част да ми харесва.
Пронизва ме с поглед.
— Такъв бях преди теб — набляга на всяка дума. — Но не можех да те забравя. Ти влезе в живота ми. Завладя го. Промени всичко.
Признанието му ме успокоява, но не променя факта, че Магнолия ме излъга. Вината не е негова и няма да го обвинявам за случилото се.
— И какво стана, когато я попита?
— Магнолия каза, че си сделка само за един път. Извън бизнеса. Имала си нужда от пари и затова си се съгласила за онази нощ.
Стегнатият възел в гърдите ми леко се отпуска.
— Значи не е възнамерявала да ме предлага навсякъде.
— Не. Не разбирам защо го е направила, но вярвам, че е била откровена, когато каза, че си само за една нощ.
Ще ми се да повярвам, но не знам какво да мисля за най-добрата си приятелка. И през ум не би ми минало, че е способна на такова нещо. И в момента ми е адски трудно да й имам доверие за каквото и да е.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото й предложих цяло състояние, но тя отказа.
За пореден път думите на мъжа, от когото толкова се страхувах, облекчават мъката от смайващото признание. И тогава се досетих защо Магнолия не е имала друг избор и му е отказала.
— Не ти е дала още една нощ, защото се омъжих за Брет. На следващия ден. Заради случилото се в нощта, когато помислих, че ти си Брет. Единственото импулсивно решение в живота ми…
Лаклан поема дъх през зъби.
— Ще ми се да бях отишъл при нея още сутринта. Щеше да си моя същата вечер. И много нощи след това. Когато ми каза, че си се омъжила и вече нямам достъп до теб, че си „извън нашия свят“, както заяви, побеснях.
— Нямаше да се омъжа за него, стига да знаех…
Лаклан ме прегръща през кръста и ме притегля леко към себе си. Доближава лице към мен.
— Нямаше да ти позволя. Няма начин. Никакъв начин.
Докосва устните ми, навеждам се към него, попивам топлината и убеждаващото му откровение. Този мъж изцяло промени посоката на живота ми, без дори да е подозирал, че го прави.
Когато пуска брадичката ми, го поглеждам в очите.
— Ако е трябвало да ме оставиш заради Брет, как тогава — размахвам ръка между двама ни — се случи това?