Още не съм казала на родителите си, че вече не нося фамилното им име, нито пък, че пръстенът на ръката ми е годежен. Когато помолих съпруга си за съвет, той ми каза: „Или им кажи, или не им казвай. Както и каквото пожелаеш. Винаги ще ги пазя.“.
Да… още работя по въпроса, макар да съм почти сигурна, че баща ми се е досетил. Не е глупак, а и постоянното присъствие на V в компанията няма как да остане незабелязано, всеки би схванал, че сега нещата са различни. Най-смайващото обаче е, че баща ми не ми задава въпроси и някак успя да спре и майка ми да пита.
Не живея само под слънцето, но и Лаклан не живее само в сенките. Намерихме онази щастлива среда и именно благодарение на това заминаваме, за да бъдем отново Лаклан и Кийра. Такива, каквито бяхме в Дъблин.
Понечвам да се настаня на седалката срещу него, но той ме притегля в скута си.
— Ще ми кажеш. Заповядвам ти!
— Ти заповядваш? Доста плашещо, предвид репутацията ти.
— Адски си права, дяволче. Трябва да се боиш от мен, защото те притежавам.
Макар тонът му да е суров, не мога да не се усмихна.
— Притежаваш ме, а? Хм. Значи ли това, че притежаваш и задника ми? Или носих чудовищния разширител за тоя, дето духа?
Абсолютен шок. Нещо, което не виждам често на лицето му.
— Би ли повторила?
— Никога не повтарям — отвръщам, имитирайки сериозните му тон и изражение.
Тъмните му очи пламват.
— В такъв случай ще се наложи да проверя дали съм те разбрал правилно.
Самолетът набира скорост по пистата и той впива устни в моите. Топлината между краката ми стига точката на топене. Преди да се изкачим на нужната височина, блузата ми вече я няма, сплели сме тела на дългия диван в задната част на самолета.
— Трябва ти самолет със спалня. Време е за подобрения, Лаклан.
— Ако знаех, че ще се влюбя в жена, която ме взривява само като диша, щях да поръчам.
Когато казва това, застивам.
— Обичаш ли ме?
Минаха месеци и макар да бях сигурна, че Лаклан ме обича, знаех също, че е по-скоро човек на делата, а не на думите. И все пак ми се искаше да го чуя.
— Да не си откачила? По дяволите! Разбира се, че те обичам. Мисълта, че може да те загубя, едва не ме уби. Никога не съм знаел как да обичам, но ти ме научи. Беше невъзможно да не те обикна. Благодарение на теб.
Прехапвам устна, сълзи напират в очите ми.
— Да не си посмяла да плачеш. Не и сега.
— Не ми казвай какво да правя, Лаклан Маунт.
— Ще ти казвам какво да правиш, когато си искам, Кийра Маунт. Особено като си гола.
Сълзите ми изчезват.
— Не плаши куче с кокал.
Той притиска устни до моите и поема контрола, както винаги.
— Кажи ми къде отиваме — пита категорично в устните ми.
— Не. Още не.
— Колко ще издържиш да не свършиш, без да ми кажеш?
— Май ще се наложи да проверим.
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ
Маунт
— МОЛЯ ТЕ, НЕКА ДА СВЪРША!
— Кажи ми.
Съпругата ми оголва зъби като диво животно и ако се съди по изподрания ми гръб, май наистина е така. И не искам да бъде друга.
Пъхвам разширителя в задника й. Обожавам мига, в който влагата се стича от нея, докато дразня пиърсинга й с език.
— Не!
— Твърдоглаво, неразумно дяволче. — Не спирам да си играя с разширителя. — Бас държа, че когато заровя пениса си в тесния ти малък задник, ще пищиш името ми и всичко друго, което искам да знам.
Тя извива гръб, надига се към мен. Честно казано, хич не ми пука къде отиваме, но да съм с Кийра — най-вече, когато сме в битка за надмощие, и то чисто голи, е едно от най-любимите ми неща.
— Опитай. Предизвиквам те. — Думите й излизат през зъби, отчаяно се опитва да си открадне оргазма, който й отказвам от доста време.
Когато изпищява името ми, всъщност се гордея с нея, задето удържа да не ми каже. Не обичам изненадите, но с Кийра е различно. Животът не е само черно и бяло. Изпълнен е с цветове, и то не само със златисто.
— Липсва ти постоянство, Лаклан. Няма ли поне едно нещо да свършиш докрай? Или всичките ми усилия да ти вдъхна увереност и да те подбутвам напред са отишли по дяволите?
Непрекъснато ме предизвиква, държи ме на нокти и надървен почти двадесет и четири часа, седем дни в седмицата.
— О, дяволче, нима не знаеш, че вече не бива да ме подлагаш на тестове?
Вадя разширителя от дупето й и се пресягам за лубриканта, който е в чантата й. Споменах ли, че тази жена винаги има необходимото и за всичко мисли предварително?
Намазвам пръстите си с лубрикант и докато вадя разширителя, опъвам с пръст почти девствения й отвор.
— Кой притежава този задник?