Тя се мръщи.
— Щях да се оправя някак. Кейт беше с мен.
— А фотографът? — сопвам се аз.
— Мисля, че Хосе просто не беше на себе си — обяснява тя, за да ме успокои, и замята разрошената си коса през рамо.
— Е, следващия път, когато не е на себе си, ще трябва някой да го научи на малко обноски.
— Обичаш да контролираш дисциплината — озъбва се тя.
— О, Анастейжа, дори нямаш представа колко си права!
Представям си я окована за пейката ми, обелен корен от джинджифил пъхнат в дупето ѝ, за да не може да стиска бедра, а след това се сещам, че мога да използвам колан или каиш. Точно така… Това ще я научи на повече отговорност. Мисълта ми се струва невероятно примамлива.
Тя ме наблюдава ококорено, замаяна е и аз се чувствам неловко. Да не би да умее да чете мислите ми? Или просто гледа едно красиво лице?
— Ще си взема душ, освен ако не искаш да влезеш първа — заявявам, но тя продължава да ме зяпа. Дори с отворена уста пак е прекрасна. Направо е неустоима и аз си позволявам да я докосна, проследявам линията на бузата ѝ с палец. Дъхът ѝ застива в гърлото, докато галя меката ѝ долна устна.
— Анастейжа, дишай — шепна преди да стана и да ѝ кажа, че ще донесат закуската след петнайсет минути. Тя не отговаря. Поне веднъж голямата ѝ уста мълчи.
Влизам в банята и си поемам дълбоко дъх, събличам се и влизам под душа. Изкушавам се да си бия една чекия, но познатият страх, че ще ме спипат и разкрият, останал от едно време, ме спира.
Елена изобщо няма да се зарадва.
Стари навици.
Докато водата плющи по главата ми, си мисля за последните минути с предизвикателната госпожица Стийл. Тя е все още тук, в леглото ми, което означава, че не съм ѝ чак толкова противен. А и как притаяваше дъх, как погледът ѝ ме следеше из стаята…
Да. Има надежда.
Дали обаче от нея ще излезе добра подчинена?
Очевидно е, че няма никаква представа от живота. Тя дори не е в състояние да изрече „чукам“ или „секс“, или каквото там колежанчетата използват като евфемизъм за чукането в днешно време. Тя е напълно невинна. Сигурно само се е натискала с някое и друго момче като фотографчето.
Мисълта, че се е натискала с някого, ме дразни.
Мога просто да я попитам дали се интересува.
Не. Трябва да ѝ покажа какво я чака, ако се съгласи да имаме връзка.
Да видим как ще мине закуската.
Изплаквам сапуна и оставам под горещата струя, за да събера мислите си за втори рунд с Анастейжа Стийл. Спирам водата, излизам изпод душа и дръпвам кърпа. Поглеждам се в огледалото и решавам днес да пропусна бръсненето. Скоро ще донесат закуската и съм гладен. Бързо си мия зъбите.
Когато отварям вратата на банята, тя е станала от леглото и си търси дънките. Прилича на прословутата стресната кошута — дълги крака и огромни очи.
— Ако си търсиш джинсите, дадох да ги изперат. — Наистина има страхотни крака. Не бива да ги крие в панталони. Тя присвива очи и имам чувството, че се кани да спори с мен, затова ѝ казвам защо. — Беше ги оповръщала.
— О! — ахва тя.
„Точно така. „О“. Сега ще кажете ли нещо, госпожице Стийл?“
— Пратих Тейлър да купи нови, и обувки също. В плика на стола са. — Кимам към плика.
Тя извива вежди — сигурно е изненадана.
— Ще… ще вляза да се изкъпя — промърморва, а след секунда размисъл добавя: — Благодаря!
Взима си чантата, заобикаля ме, хуква към банята и заключва вратата.
Хм… ако имаше как, щеше да се шмугне в банята още по-бързо.
„По-далече от мен“.
Май съм прекалил с оптимизма.
Обезсърчен, се бърша бързо и се обличам. В хола проверявам имейлите си, но няма нищо спешно. Прекъсва ме почукване на вратата. Отварям и виждам две млади жени от румсървиса.
— Къде да сервираме закуската, господине?
— На голямата маса.
Докато влизам обратно в спалнята, забелязвам как се споглеждат, но не им обръщам внимание и потискам чувството за вина заради огромното количество храна, което съм поръчал. Няма начин да изядем всичко.
— Закуската — провиквам се и чукам на вратата на банята.
— До-бре-е-е. — Гласът на Ана звучи малко приглушено.
Когато се връщам в хола, закуската е на масата. Едната жена, тъмнокожа, с черни очи, ми подава сметката, за да я подпиша, и аз вадя от портфейла си две двайсетачки за тях.
— Благодаря, дами.