— Позвънете в румсървис, когато искате да вдигнем масата, господине — подхвърля другата, черноока, и ме поглежда кокетно, сякаш предлага нещо повече.
Ледената ми усмивка я смразява.
Сядам на масата с вестника, наливам си кафе и започвам омлета. Телефонът ми вибрира — есемес от Елиът.
●Кейт пита дали Ана е жива.●
Смея се, малко поуспокоен, че така наречената приятелка на Ана мисли за нея. Очевидно е, че Елиът отново е задействал оная си работа — въпреки приказките от вчера. Пускам отговор.
●Жива и здрава ;)●
След няколко минути Ана идва. Косата ѝ е мокра, облякла е красивата синя блуза, която отива на очите ѝ. Тейлър се е справил добре — тя изглежда възхитително. Но изведнъж възкликва:
— По дяволите! Кейт!
— Знае, че си тук и че си все още жива — казвам. — Пратих съобщение на Елиът.
Тя ми се усмихва неуверено, после пристъпва към масата.
— Седни — нареждам и соча мястото срещу мен. Тя се мръщи, когато вижда колко храна има на масата, което подсилва чувството ми на вина.
— Не знаех какво ще искаш за закуска, така че поръчах цялото меню на хотела — опитвам се да обясня и същевременно да се извиня.
— Много щедро от твоя страна, наистина — подхвърля тя.
— Да, така е. — Чувството ми за вина избуява. Когато обаче тя се нахвърля върху палачинките с кленов сироп, бърканите яйца и бекона, си прощавам. Много ми е приятно да я видя, че се храни.
— Чай? — предлагам.
— Да, благодаря — отвръща тя между хапките. Очевидно е гладна като вълк. Подавам ѝ малката каничка с вода. Тя ми се усмихва мило, когато забелязва, че чаят е „Туинингс Брекфаст“.
Притаявам дъх, когато виждам изражението ѝ. Започвам да се чувствам неловко.
Това ми дава надежда.
— Косата ти е много мокра — отбелязвам.
— Не успях да намеря сешоара — смущава се тя.
„Ще се разболее“.
— Благодаря за дрехите — добавя тя.
— Няма защо. Този цвят ти отива, Анастейжа.
Тя отново забожда поглед в пръстите си.
— Знаеш ли, трябва да се научиш да приемаш комплименти.
Може би не получава много… но въпросът е защо. Тя е прекрасна по един ненатрапчив начин.
— Трябва да ти дам пари за дрехите.
„Какво?!“
Поглеждам я гневно и тя продължава бързо:
— Та ти вече ми прати книгите, които не мога да приема, разбира се. Но тези дрехи… Искам да ги платя.
„Любима…“
— Анастейжа, повярвай ми, мога да си го позволя.
— Не е там работата. Защо трябва да ми купуваш дрехи?
— Защото мога. — „Аз съм изключително богат, Ана“.
— Това, че можеш, съвсем не означава, че трябва. — Гласът ѝ е тих, но аз неочаквано се питам дали не е проникнала в душата ми и не е видяла най-тъмните ми страсти. — Защо ми изпрати книгите, Крисчън?
„Защото исках да те видя отново и ето, че си пред мен…“
— Добре. Когато онзи моторист едва не те сгази и аз те прегърнах и ти ме гледаше в очите и цялото ти тяло молеше: „Целуни ме, целуни ме, Крисчън!“… — Спирам, спомням си момента, как тялото ѝ беше притиснато до моето. Мамка му! Свивам бързо рамене, за да прогоня спомена. — Е, беше мой дълг да ти обясня и да те предупредя. Анастейжа, аз не съм мъж, от който можеш да очакваш цветя, сърца и романтика. Моите вкусове са съвсем различни. Трябва да се пазиш и да бягаш от мен. Но в теб има нещо… Не мога да остана далеч от теб. Но вероятно вече си се досетила.
— Тогава недей — прошепва тя.
„Какво?“
— Нямаш представа за какво говориш и за какво става дума.
— Просвети ме тогава.
Думите ѝ се плъзнаха чак до члена ми.
Мамка му!
— Значи не си се обрекъл на живот без секс и брак? — любопитства тя.
— Не, Анастейжа, не съм. — „И ако ми позволиш да те вържа, ще ти го докажа още сега“.
Тя се ококорва и бузите ѝ пламват.
„О, Ана!“
Трябва да ѝ покажа. Това е единственият начин, по който ще разбера.
— Какво ще правиш през следващите няколко дни? — питам.
— Днес съм на работа от обяд. Колко е часът? — възкликва тя, обзета от паника.
— Десет и малко. Имаш много време. А утре?
— С Кейт трябва да си опаковаме багажа. Другата седмица се местим в Сиатъл. Ще работя в „Клейтън“ цялата тази седмица.
— Имаш ли вече апартамент в Сиатъл?
— Да.
— Къде?
— Не помня адреса. Някъде в района на Пайк Маркет.
— Не е далеч от мен. — „Браво!“ — И какво мислиш да работиш в Сиатъл?
— Кандидатствах по няколко програми за стажанти. Чакам да ми отговорят отнякъде.
— Кандидатства ли за моята компания, както те посъветвах?