— Искам да съм сигурен, че ще успеете да минете през вратата без проблем — шегувам се.
Устните ѝ се свиват.
— Много мило, наистина, господин Грей — озъбва се тя.
Госпожица Стийл отвръща на удара! Ухилвам се зад нея, докато тя излиза, и я следвам навън. И Андреа, и Оливия ни гледат с почуда.
— Имате ли палто? — питам.
— Сако.
Поглеждам многозначително Оливия и тя незабавно скача, за да донесе тъмносиньото ѝ сако, и ми го подава, превзето, както винаги. Господи, тази Оливия ме дразни, не спира да въздиша по мен.
Хм. Сакото е износено и евтино. Госпожица Анастейжа Стийл би трябвало да е по-добре облечена. Държа ѝ го и когато го вдигам на слабите ѝ рамене, докосвам кожата на врата ѝ. При допира ми тя замръзва и пребледнява.
Да! Не е безразлична. Това вече ме радва. Тръгваме към асансьора и аз натискам копчето, докато тя пристъпва притеснено до мен.
„Да знаеш, че мога да укротя тези нерви, малката“.
Вратите се отварят и тя се шмугва вътре, след това се обръща към мен. Невероятно привлекателна е. Дори бих казал, че е истинска красавица.
— Довиждане, Анастейжа — сбогувам се аз.
— Довиждане, Крисчън — отвръща тихо тя. Вратите се затварят и оставят името ми да виси между нас: прозвучало е странно, непознато и невероятно сексапилно.
Трябва да разбера повече за това момиче.
— Андреа — излайвам, когато се връщам в офиса. — Свържи ме с Уелч. Веднага.
Докато седя в офиса и чакам обаждането, поглеждам картините на стената на офиса и думите на госпожица Стийл се връщат. „Извисяване на обикновеното до необикновено“. Все едно описваше себе си.
Телефонът ми звънва.
— Свързвам ви с господин Уелч.
— Давай.
— Да, господине.
— Уелч, искам една проверка.
Събота, 14 май 2011
АНАСТЕЙЖА РОУЗ СТИЙЛ
Дата на раждане: 10 септември 1989, Монтесано, Вашингтон
Адрес: Глен Стрийт 1114 SW, апартамент 7, Хейвън Хайтс, Ванкувър, Вашингтон 98888
Мобилен телефон: 360–959–4352
Номер на социална осигуровка: 978–65–4320
Банка: Уелс Фарго, Ванкувър, Вашингтон
Номер на сметка: 309361:
Баланс: 638 $
Занимание: дипломант Университет на Ванкувър, колеж по изкуства и науки, английска филология
Среден успех: 4
Досегашно образование: гимназия „Монтесано“
Успех на САТ: 2150
Работа: железарски магазин „Клейтън“, NW Ванкувър Драйв, Портланд, Орегон (на непълен работен ден)
Баща: Франклин А. Ламбърт, роден 1 септември 1969 г., починал 11 септември 1990 г.
Майка: Карла Мей Уилкс Адамс, родена 18 юли 1970 г., сключила брак с Франк Ламбърт на 1 март 1989 г., вдовица от 11 септември 1989 г., омъжена за Реймънд Стийл на 6 юни 1990 г., разведена от 12 юли 2006 г., омъжена за Стивън М. Мортън на 16 август 2006 г., разведена от 31 януари 2007 г., омъжена за Боб Адамс на 6 април 2009 г.
Политически предпочитания: не са открити
Религиозни предпочитания: не са открити
Сексуална ориентация: неизвестна
Връзки: в момента няма
Навел съм се поне за стотен път над доклада, откакто го получих преди два дена, и се опитвам да намеря нещо, което да ми помогне да разбера тайнствената госпожица Анастейжа Роуз Стийл. Не мога да избия тази проклета жена от главата си и това започва страшно да ме вбесява. През миналата седмица, по време на най-скучните срещи, не спирах да преповтарям интервюто. Нервните ѝ пръсти се опитват да се справят с касетофона, тя пъхва косата зад ухото си, прехапва долната си устна. Да. Тази работа с устата направо ме побърква.
Сега пък съм паркирал пред „Клейтън“, железарски магазин за мамита и татковци в покрайнините на Портланд, където тя работи.
„Ти си кръгъл глупак, Грей. Какво търсиш тук?“
Знаех си аз, че ще се стигне дотук. Цяла седмица… Знаех си, че трябва да я видя отново. Знаех го още откакто произнесе името ми преди да се качи в асансьора. Опитах се да устоя. Чаках цели пет дни, пет безкрайно досадни дни, за да разбера дали няма да забравя за нея.
Не мога да чакам. Мразя да чакам… за каквото и да било.