Действително вратата на самолета се отвори.
Но по стълбичката се спусна само един човек и той явно не беше руският президент.
Той се приближи към тълпата на посрещачите, които през това време бяха успели да придобият някак нещастен вид, вероятно заради студения вятър. Даже цветята в ръцете на госпожа Маклийн забележимо бяха повехнали.
— Здравейте, аз съм представител на президента на Русия — представи се той с някак измъчена усмивка (или само така се стори на Маклийн?). — Господин президентът много съжалява, но не може да излезе от самолета по здравословни причини. Той ви поднася своите най-дълбоки извинения.
Премиерът на Ирландия беше толкова потресен, че в първата минута даже не знаеше какво да отговори.
— Много съжалявам — започна той и гласът му прозвуча някак хрипливо. Той се прокашля. — Моля да предадете на господин президента моето съжаление по повод внезапното му заболяване.
Премиерът едва беше свършил фразата, когато съпругата му рязко се обърна и се отправи към вратите на аерогарата. „Какъв срам!“ — повтори тя тихо няколко пъти.
„Пак висящо дело — мислеше Турецки, докато отиваше към местопрестъплението. — Ама че неблагодарна работа.“
В последните няколко месеца разкриваемостта на сериозните престъпления намаля до такава степен, че понякога, както неведнъж казваше Турецки, ти иде да захвърлиш всичко на майната му и да се разкараш от московската прокуратура.
Създаваше се впечатление, че през последните месеци се разкриват само битовите престъпления. Всичко това ядосваше Турецки, и не само него. Понякога той даже започваше да разбира Слава Грязнов, който преди известно време напусна милицията и организира частна детективска агенция. Наистина Турецки научи от разказите на Слава, че там се занимават основно с два вида дела — търсене на изчезнали (случаи от типа „излезе и не се върна“) и проследяване на неверни мъже и жени, разхайтени деца и съдружници-мошеници. Последният вид проследяване, който повече приличаше на шпионаж, беше особено отвратителен на Саша и той не разбираше как може да се занимаваш с това не само спокойно, но дори с интерес, както правеха някои от служещите при Грязнов агенти.
Но и следствията по поръчковите убийства не бяха много по-добри. Жертвите обикновено бяха банкери, директори на търговски фирми и други доста състоятелни хора. Това не ти е да заколиш събутилник с кухненски нож. Тези убийства се оказваха костелив орех и за най-опитните следователи. Убийците обикновено не оставяха никакви следи, захвърляха оръжието на местопрестъплението и изчезваха като дим.
Ето и сега — взрив на „Малая Филевска“. Загинал бе заместник генералният директор на „Универбанк“ Леонид Бурмеев, а жена му Татяна беше откарана в болница в тежко състояние.
Когато москвичът 2141, в който освен Турецки беше и командированият към неговия екип следовател Виктор Прибитко, пристигна до блока на „Малая Филевска“, там вече работеше бригада от МУР и момчетата от 119-о районно, а също и съдебният лекар Кривцов, як, приличащ на мечка мъжага с бухнала като облак къдрава коса.
Апартаментът на Бурмееви се намираше на втория етаж на тухления блок с подобрена планировка в квартал, наричан от хората „Царско село“. Тези блокове бяха построени преди десет години за роднините на разни висши номенклатурчици. Сега тук тихичко започваха да се преселват „новите руснаци“, макар че на някои не им се налагаше да се местят — точно бившият партиен елит беше гръбнакът на новата финансова олигархия.
Турецки се качи на втория етаж и подсвирна:
— Здраво е гръмнало!
Металната врата с подсилена брава беше изкривена така, сякаш неумело я бяха отваряли с огромен нож за консерви. Стъклата на всички етажи се бяха пръснали от взривната вълна, вратата на насрещния апартамент също беше избита.
Позната картина. През последните няколко месеца това съвсем не беше първият случай — човекът се кани да излезе сутринта от къщи и при опита да отвори вратата незабавно излита във въздуха.
— Е, какво установихте? — попита Турецки съдебния лекар, който разглеждаше нещо по пода и стените на коридора.
— Мигновена смърт, какво друго да очакваш? — сви рамене Кривцов. — Направо го е размазало по стените. Добре, че жена му се е замотала в стаята, защото иначе и тя щеше да замине. А сега се отървала с мозъчно сътресение средна степен.
Турецки се приближи към това, което беше останало от вратата — металната каса бе смачкана, мазилката беше изпопадала и оголила тухлите. „И никакви улики — помисли мрачно той, — взривът е унищожил всичко.“