— Пластичен експлозив. — До Турецки се приближи старши инспекторът от МУР капитан Сивич. — Бил е с еквивалент примерно петстотин грама тротил, не по-малко… Гледай, желязна врата си направил, сигнализация… Но решат ли да те очистят, нищо не помага.
Турецки премълча. Настроението му беше мрачно. „Още едно висящо дело — ядоса се той, като си спомни планината от папки в кабинета си. — Да ми падне тоя тип, ще го удуша със собствените си ръце без съд и присъда.“ И веднага се учуди на собствените си мисли — защо този тип? Нима всички убийства са дело на едни и същи ръце? Малко ли хора мъстят един на друг в света на големия бизнес. И все пак някакво шесто чувство му подсказваше, че всички тези дела, стоварили отгоре му, имат нещо общо…
Глава четвърта
Убил събутилника си с отвертка
Началничката на Московската криминална милиция Александра Ивановна Романова, която приятелите и старите колеги наричаха просто Шура, не можеше да понася вестниците.
Особено ненавиждаше „Московски комсомолец“ с неговия гаменски, издевателски тон. Виж им само заглавията! Ето и сега, като забеляза на бюрото на секретарката поредния брой на МК, тя не можа да се сдържи:
— Какво ги четеш, Люба, това е жълт вестник! Само лъжат!
— Защо да лъжат, Александра Ивановна — отвърна Люба. — Има дори много интересни неща: Ето: „Задавил се с шоколад“ — нима можеш да измислиш такова нещо? Двама мъже взели да се състезават кой ще изяде повече шоколад за една минута. На единия му заседнало парче шоколад в гърлото и го закарали в „Бърза помощ“. А по Кутузовски проспект се разхождали голи художници, борели се за свобода на творчеството. Ето още нещо: „Отстрелът на банкери продължава.“
— Знам го и без тях. — Романова махна с ръка и влезе в кабинета си.
Там я чакаше вече цяла купчина донесения, телекси, доклади. Полковник Романова още не беше успяла да вникне както трябва в спецдонесението на капитан Сивич, когато зазвъня червеният телефон — един от трите на бюрото й. Това беше пряк градски номер, който знаеха само избрани.
— Началникът на МУР слуша. — Романова дочете спецдонесението и като притисна слушалката с рамо, написа отгоре му резолюция.
— Александра Ивановна? Турецки те безпокои — разнесе се познат глас — Както сигурно знаеш, вече специализирам по финансовата част. Карат ми всички убити банкери. Вчера очистиха още един. Този път от „Универбанк“. Бях на мястото. Буквално го е размазало по стените.
— Отстрелът на банкери продължава — повтори Романова заглавието от „Московски комсомолец“.
— Именно — сериозно отвърна Турецки. — Това никак не ми харесва. Шура, имаш ли петнайсет минутки за мен. Добре би било да се обадим и на Меркулов. Отдавна не съм бил в Главната прокуратура.
— Според мен той не е в Москва. Отлетя по важна задача. Май нещо свързано с Казанската престъпна групировка, чух с крайчеца на ухото си.
Романова остави слушалката и пак се зачете в донесението на Сивич. „Следва да се засили контролът над приватизацията и покупко-продажбата на жилища — пишеше той. — От началото на годината 673 московчани, отписали се от предишното си местожителство, така и не са пристигнали на новия си адрес.“
Да се засили контролът… Лесно е да се каже. Хората катастрофално не стигат, а се активизираха и престъпните групировки, и поръчковите убийства, а и тая каша с приватизацията. И всичко се стовари върху милицията и прокуратурата. А сега и отстрелът на банкерите…
Романова извика секретарката:
— Люба, дайте ми тоя ваш вестник!
— Виждате ли, Александра Ивановна — усмихна се Люба и след минутка се върна с новия брой на МК.
Романова запали цигара. Ето я новината:
„Вчера на «Малая Филевска» беше убит заместник генералният директор на «Универбанк» Леонид Бурмеев. Пластичният експлозив бил поставен под вратата на апартамента му. Взривът е бил толкова силен, че разкъсал нещастния банкер на парчета. Жената на жертвата е останала по чудо жива и се намира в болница. Това е вече петото убийство на банкер в последно време. Възможно е всички те да са свързани по някакъв начин. Причините се изясняват.“
— Ще ги изясниш, как ли не! — промърмори Романова. Тя по-добре от другите знаеше колко трудно се работи с финансовите структури. Уж и самите те са заинтересовани да бъдат заловени убийците, а укриват от милицията каквото могат. За каквото и да ги попиташ, все е търговска тайна! Тя се усмихна. Докато не избият половината от тях, няма да разберат, че трябва да сътрудничат.