— Любочка! — извика тя секретарката си. — Свържи ме с Шведов. Той трябва да си е в кабинета.
Глава седемнадесета
Фондацията за демократизация на икономиката
— Александра Ивановна, викала си ме. — На вратата се появи Шведов.
Той доволно се усмихваше и изведнъж й се стори толкова противен, дори лигав, на началничката на МУР, че й струваше големи усилия да се сдържи и да не му изтресе всичко, което мислеше за него. Александра Ивановна Романова беше прям човек и всякакви игри, преструвки, интриги й бяха противни. Но сега нямаше друг изход.
— Сядай, Анатолий Фьодорович — промърмори тя, като се стараеше да не гледа Шведов.
— Шура, случило ли се е нещо? — загрижено се заинтересува той.
— Да — махна с ръка Романова, — пак някаква глупост. Но да го оставим настрани. Извиках те по съвсем друг повод. Обадиха се от Питер. При тях се е развихрил някакъв наемник. Казват, че някои следи водят към Москва. Въобще задачата е за теб — спешно отпътуваш за там и изясняваш кой и какво. Още днес.
— Но, Александра Ивановна — обърка се Шведов, — някак не съм готов…
— Милиционерът трябва да бъде готов всяка минута! — от сърце кресна Романова. — Ако ще се занимаваме с работата, когато ни е удобно или когато имаме време, знаеш какво ще стане тогава… Това е заповед. Разбра ли?
— Разбрах — сви рамене Шведов.
— Ще държиш постоянно връзка с мен — добави Романова и внезапно, някак по вдъхновение добави: — Има версия, че питерският наемник е свързан с убийството на Дегтяр.
— Убили ли са го? — престори се на учуден Шведов.
— Да — мрачно процеди през зъби Романова. — Организирали са засада при конспиративната квартира, където го водели, и го разстреляли с автомат. Там дежурели и наши, но го проспали. Винаги става така…
— А беше такъв свидетел… — поклати глава Шведов.
Присъствието му стана непоносимо за Романова. За да завърши колкото се може по-бързо, тя каза:
— Въобще така, Анатолий Фьодорович. Свободен си. Отиваш вкъщи, стягаш си багажа и пердашиш към летището. Полетът е четиридесет минути, така че привечер ще бъдеш в Питер. През цялото време ме дръж в течение на нещата. Разбра ли?
— Разбрах — кимна Шведов. — Макар че Ленинград през късната есен не е най-приятното място.
— А ти къде би искал? — мрачно се поинтересува Романова. — В Сочи сладкият сезон също свърши. Върви!
Когато Шведов излизаше, тя не се сдържа и попита:
— Слушай, когато си бил в училище, не си ли мечтал случайно да станеш артист?
— Не… — учуди се Шведов. — А защо питаш?
— Просто така — махна с ръка Романова.
Щом вратата след Шведов се затвори, Александра Ивановна вдигна слушалката и се свърза с Питер — там трябваше да са готови за посрещането на московския гост.
„Фондацията за съдействие на демократизацията в икономиката“ беше солидна организация, заемаща красива сграда в стил модерн на улица „Воровски“, недалеч от Дома на литераторите. Преди тази сграда принадлежеше на някакво посолство, но преди около година то получи друга, по-просторна, макар и не толкова красива, а тази бе заета от фондацията. Зад витата чугунена ограда се виждаха красиви коли, с руската реч се смесваше и чуждестранна. Вътре всичко бе оборудвано по последна дума на техниката — компютри, факсове, модеми, радиотелефони. Мнозина знаеха, че фондацията се намира под крилото на правителството, и не само на висши чиновници от министерствата, но и на самия руски президент. Това стана особено очевидно след посещението на президента във фондацията.
Влиянието на тази организация върху руската икономика отбелязваха и чуждестранните наблюдатели. Така „Файненшъл Таймс“ в голяма статия, посветена на развитието на пазарните отношения в Русия и другите републики от бившия СССР, специално посочваше важната роля, която играе тази фондация в развитието на здравите икономически връзки.
На всички беше известно, че като акумулира немалки средства, фондацията поддържа прогресивни икономически проекти, а също дейността на отделни учени и цели политически движения. Наистина някои икономисти, такива като Ясински и Тимуров, се изказваха неласкаво за фондацията, наричайки я „псевдодемократическа“, но тези изказвания потъваха в общия фон от дитирамби, към които наскоро се присъедини и президентът.