— Какво има? — попита Татяна, като го прегърна отзад. — За какво се замисли?
— Така, мои работи… — Той се обърна към нея. — А ти изглеждаш прекрасно. Да вървим.
Те излязоха от хотела и седнаха в разкошен открит линкълн.
Нито Константин Андреевич Корсунски, нито Татяна, нито дори Аркадий Сотников забелязаха, че на острова се появи човек, когото до вчера го нямаше тук. Слабоват мъж в изтъркани джинси, с побеляла късо подстригана на таралеж коса над младото лице, бавно вървеше по белия коралов пясък на ръба на прибоя.
Турецки рядко намираше време да погледа телевизия. Но започналата в навечерието на Нова година чеченска война го накара по-често от обичайното да гледа телевизионния екран. Нова година мина под знака на войната и когато няколко минути преди полунощ на екрана се появи президентът, който поздравяваше руснаците с Новата, 1995 година, Ирина възкликна:
— Там щурмуват Грозни, а Брежнев се прави, че всичко е нормално!
— Ира, спомни си коя година е! А ти все — Брежнев!
— Нещо взех да го бъркам в последно време — подсмихна се Ирина.
Турецки се вгледа в екрана — в очите на президента проблесна нещо много познато. Турецки замръзна на мястото си.