— Не, благодаря — поклати глава Галя. — Веднъж вече работих в… едно ведомство. Само като гардеробиерка. Но и това ми стига.
— Нямаме право да ви принуждаваме — разпери ръце капитан Сивич. — Но аз исках да ви задам няколко въпроса. Да се върнем към убийството на Карапетян — започна той. — Сергей Саруханов, тоест човекът, когото сте видели край станцията на метрото, е изчезнал веднага след убийството на Хамлет. Скрил се е.
— Навярно се е изплашил — предположи Галя.
— Обявено е издирването му.
— Тогава е най-добре да го търсите в Армения — забеляза Галя. — Или при роднините му тук.
Сивич въпросително вдигна вежди.
— Той е южен човек — поясни Галя, — при тях обикновено е силно развито чувството за родство. Такъв човек ще се крие сред своите.
— Разумно — кимна Сивич. — Но аз исках да ви питам за друго. Дали не си спомняте някои детайли в поведението или характера на Карапетян? Понякога и дреболията може да ни подскаже нещо. Помислете.
Галя се замисли, като се опитваше отново да възкреси в паметта си образа на невисокия пълен човечец с торбести панталони в зеленикав цвят и с мътни, лъжливи очи на подпухналото лице.
— Не знам — отговори накрая тя. — Струва ми се, че той беше такава дребна риба… Аз бих пожалила за него дори колата. Наложи им се да взривят хубава кола. Според мен той не струваше толкова. Може би Витя Станиславски ще ви подскаже нещо. Между другото — Галя внимателно изгледа Сивич, — какво ще стане с него?
— Нанасяне на особено тежки телесни повреди — Сивич смръщи чело, — член сто и осми. До осем години.
— Нанасяне? — удивено повтори Галя. — Значи Шура е жив? Имам предвид Шевченко? А във вестника писаха, че е умрял.
Сивич се усмихна. Той се сети за бъркотията в „Московски комсомолец“. Опровержение, разбира се, никой никъде не е изпращал и досега целият честен свят е сигурен, че в деветнайсети апартамент наистина се е разиграла страшна кървава драма.
— Жив е вашият Шевченко — пак се усмихна Сивич. — Оправя се. Макар че, разбира се, раната е била сериозна. Добре го е подредил този Станиславски.
— И какво ще стане сега с Витя?
— Нали ви казвам — до осем години. А има още и пиянство, побой. И защита ще му назначат съвсем проформа. Така че най-вероятно ще му тръснат максималния срок.
Галя се замисли.
— Ако Шура е жив, по-добре да попитате него — каза накрая тя. — Той познаваше по-добре Хамлет, обикновено той го посещаваше. Наистина през онази нощ те отидоха двамата… Попитайте ги. Сигурна съм, че знаят доста за Хамлет.
Глава десета
Покушение номер три
Турецки реши да повърви към прокуратурата донякъде пеша. Искаше му се да го лъхне чист въздух, сякаш това, което научи от Вадик Дроздов, му пречеше да диша.
Той бродеше по улица „Николска“, която съвсем доскоро се наричаше „25 октомври“ (Турецки още не беше успял да свикне с новото й име). Покрай него нанякъде бързаха хора, търговците се суетяха около сергиите си, на които беше подредена стоката, хората купуваха и продаваха, модно облечени дами, излюпили се от скъпи западни коли, ходеха с важен вид от магазин в магазин, и никой от тях не знаеше каква заплаха е надвиснала над страната.
И наистина картината, която му обрисува старият училищен приятел, беше чудовищна по своята правдивост. Турецки веднага повярва на това, което му разказа Дроздов. Накратко смисълът се свеждаше до това.
От известно време срещу президента на Русия бяха извършени няколко покушения. Само случайността го спаси по време на полета до Испания. Тогава в личния му самолет, който, разбира се, се проверява най-старателно преди всеки полет, внезапно отказа електрооборудването. Теоретически това би могло да свърши с взрив във въздуха и тогава гибелта на президента и всички с него би се оказала неминуема. За щастие опитният екипаж успя навреме да изясни причината за нередностите и да оправи ситуацията. Но все пак се наложи да извършат кацане на малко летище, непригодено за приемането на големи машини, и в резултат на прекалено резкия сблъсък на самолета със земята руският президент си повреди гръбнака и се наложи да му правят спешна операция в Испания.