Хатауей се намръщи.
— Ако мислиш, че Реймънд е убиецът, грешиш. Брат ми не е отровил Аврора.
— Аха — каза тихо Керн, вперил поглед в маркиза. — Но дали не си го направил ти?
Хатауей пребледня.
— Ти наистина ли ме подозираш в такова чудовищно нещо?
Керн се мразеше за тези подозрения, но искаше единствено да предпази Изабел и нямаше друг избор.
— Имал си мотив да желаеш смъртта й. Тя е знаела тайната ти. Тя и единственият човек, на когото се е доверявала. Сър Джон Тримбъл.
— Той ли се свърза с теб?
— Не. Тази сутрин отидох при него. Бил е отровен.
— Господи! Сигурен ли си?
— Така каза лекарят. Освен това каза, че снощи Тримбъл е споменал името Аполон.
— Тримбъл дойде при мен вчера сутринта. Задаваше ми въпроси за нощта, в която Аврора се разболяла. Признавам, че ме ядоса много. — Маркизът погледна Керн и добави: — Когато си тръгна, Тримбъл спомена, че му се виел свят. Все ми е едно дали ми вярваш или не. Нямам намерение да се защитавам от такова долно обвинение.
Керн му вярваше. Хатауей не беше отровил Тримбъл и не беше убил и Аврора. Тогава кой беше убиецът?
— Когато е бил тук, Тримбъл случайно да е посещавал Кали, прислужницата на Изабел?
Хатауей поклати глава.
— Не, поне доколкото знам. Той се появи малко след като вие с Изабел си тръгнахте. Говорих с него и той си замина.
Странно. Мини бе заявила, че Тримбъл искал да разпита Кали. Дали го беше направил без знанието на Хатауей? Дали тогава Кали беше отровила Тримбъл? Нещо тук не се връзваше…
Хатауей се изправи и втренчи стоманения си поглед в графа.
— Като стана дума за Изабел, искам да знам какви са намеренията ти спрямо нея.
— Намеренията ми… — повтори отнесено Керн.
— Да, за бога. Не ми харесва мисълта, че Изабел ще ти бъде любовница. — Хатауей задиша тежко и стисна юмруци. — Въпреки че никога няма да може да се омъжи за благородник, аз се надявах, че ще успее да си намери съпруг с добър доход и да живее почтен живот. Ти обаче успя да я съсипеш. — Не съм свършил. Ти ограби бъдещето на Изабел. Въпреки, че стореното не може да се поправи и по всичко личи, че ще трябва да търпя тази връзка, настоявам да се държиш добре с нея. В противен случай ще отговаряш пред мен. — Бащинският гняв на маркиза подейства по странен начин на Керн. Той усети как яростта му се изпарява.
— Изабел няма да бъде моя любовница. Тя ще бъде моя съпруга.
— Съпруга?
— Аз я обичам. Тя ме научи да следвам сърцето си, а не правилата на приличието.
Изненаданото изражение на Хатауей отстъпи пред предпазливо облекчение.
— Брак. Никога не си бях представял… Но, да, може да се получи. Двамата можете да заминете за провинцията за известно време. Скандалът ще отшуми все някога. А и Хелън ще свикне. Струва ми се, че приятелството й с Изабел й липсва. — Той отиде до стария портрет на красивата дама с перуката и се загледа в него. — Знаеш ли, че Хелън първа забеляза приликата? А аз не можех да й кажа, че Изабел й е сестра. Затова Изабел прилича толкова много на майка ми.
Керн отиде до маркиза и също се загледа в картината. Едва сега той забеляза невероятната прилика в скулите и очите, в усмихнатата уста. Изабел притежаваше същата воля и гордост. Защо му беше отнело толкова дълго време да осъзнае това?
— Някой ден Изабел ще бъде херцогиня — каза Хатауей.
— Нейна светлост Линууд. Никой няма да смее да й се подиграва. А ако някой все пак посмее, аз ще се погрижа за него.
— Не — заяви твърдо Керн. — Аз ще се погрижа за него.
Хатауей го погледна със съжаление.
— Да. Ти заслужи това право. — Той отиде до прозореца и се загледа в спускащия се здрач. — Тя все още не знае кой съм аз.
„Аз нямам баща. И ако се опиташ да ми докажеш противното, никога няма да ти го простя.“
Керн си спомни сълзите в очите й. Едва сега разбираше защо Изабел бе искала да му попречи да научи всичко за миналото й. Тя се срамуваше, защото мислеше, че той ще разбере, че собственият й баща я смяташе за неудобство, което трябва да бъде скрито някъде надалеч.
— И няма да узнае — каза графът. — Поне засега. Може би с времето, когато нещата се поуталожат, тя ще бъде готова да приеме истината.
Маркизът кимна, без да се обръща.
— Доверявам се на преценката ти по този въпрос. Да се надяваме, че Минерва също ще прояви достатъчно разум и ще си държи езика зад зъбите.
Тези думи стреснаха Керн.
— Мини знае кой си?
— Да, тя и Тримбъл бяха единствените, които знаеха. След смъртта на Аврора трябваше да намеря начин да изпращам пари на Изабел. Затова се свързах с Минерва.