— Бях забравила за това и досега не съм ти го казвала — бе започнала бавно Мини, — но сега… Чудя се дали да ти го кажа.
— Какво? Знаеш ли кой е бил? Знаеш ли кой е направил това с мама?
— Вечерта, преди Аврора да се разболее, аз видях един джентълмен да влиза в спалнята й. Беше твърде тъмно и не разпознах лицето му, а и тогава това не ми направи никакво впечатление, защото тя не обичаше да се месим в живота й… Не, сигурно грешиш. Майка ти умря от треска.
— Не греша и онова, което си видяла, го доказва — бе заявила уверено Изабел. — Онзи мъж сигурно й е дал отровата. А аз възнамерявам да го открия.
Очите на Мини се бяха разширили от удивление и тя бе стиснала ръцете на Изабел.
— Не прави нищо прибързано, дете. Не можеш да се бориш с такива влиятелни мъже. Остави всичко така, както си е.
— Не мога. Все някак ще успея да го открия и ще го накарам да си плати за престъплението.
От този момент Изабел отказваше да се вслушва в съветите на леля си да се откаже от намерението си. Нищо не можеше да й попречи да потърси възмездие за смъртта на майка си. Нито огромното предизвикателство да стане част от висшето общество, нито това, че щеше да й се наложи да минава за дама, нито дори заплахата от това, че трябваше да се среща с арогантни аристократи като лорд Керн.
— Скъпа братовчедке, изглеждаш ми замислена — каза през смях лейди Хелън. — Престани да витаеш из облаците и ми кажи какво мислиш за тези.
Изабел премигна към момичето, което беше застанало пред нея. Хелън беше протегнала ръце напред, за да й покаже две рокли. И двете бяха последна дума на модата и подхождаха на момиче с бялата кожа и стройното тяло на Хелън. По погледа й Изабел осъзна, че тя очакваше някакъв коментар.
— Много са красиви — каза Изабел.
— Шивачката ми ги изпрати тази сутрин. Е, коя да бъде?
— Коя какво?
Хелън се изкиска.
— Коя от двете искаш да облечеш за вечеря, разбира се?
— О! — Нещо стегна гърлото на Изабел.
Тя протегна ръка и погали меката коприна. Колко щедро от страна на Хелън да дели гардероба си с нея. Изабел се беше подготвила за среща с някаква разглезена млада дама, но Хелън я беше посрещнала с отворени обятия. Някак си това правеше цялата измама малко по-трудна.
— Не мога ли да нося онова, с което съм облечена сега?
— Не, за бога. Татко държи на официалното облекло по време на вечеря. — Хелън се обърна и започна да тършува из огромния гардероб — Джъстин е същият като него в това отношение. Не можем да ги разочароваме.
Изабел се вбеси.
— Лорд Керн не може да ти казва какво да обличаш. Той все още не е твой съпруг.
— Но скоро ще бъде — Хелън се обърна, като притискате към гърдите си една светлосиня рокля. — Не изпитваш ли най-голямо страхопочитание, когато го гледаш? Той е толкова хубав, толкова умен, толкова идеален, че никога не знам какво точно трябва да кажа пред него.
„Аз се сещам за няколко ругатни.“
— Казвай му онова, което мислиш, и толкова. Карай го да се вслушва в мнението ти.
— Като го казваш така, изглежда много лесно. Но аз признавам, че се страхувам да не го отегча с празни приказки за балове, клюки и незначителни неща. Той прекарва голяма част от времето си в парламента.
— Но той няма работа там — не можа да прикрие изненадата си Изабел. — Баща му е все още жив.
— Джъстин казва, че се подготвя за времето, когато ще стане член на Камарата на лордовете. А по отношение на политиката аз съм напълно невежа. — Хелън въздъхна. — Ти как успяваш да говориш с него с такава лекота?
Хелън изглеждаше непресторено разтревожена и Изабел прехапа устни, за да не каже на момичето, че лорд Керн е един надут досадник.
— Аз не съм сгодена за него — каза тя. — Може би затова не се притеснявам от величието му.
— А и сигурно си с няколко години по-възрастна от мен. — Хелън побърза да добави: — О, глупости, не исках да кажа, че няма да можеш да си намериш съпруг, а само, че вероятно имаш по-голям опит от мен в светските дела. През последните години не съм излизала от класната стая, където ме учиха на всичко, което трябва да знае и може една дама. — Лицето й засия и тя се усмихна лъчезарно. — Трябва да се омъжа на деветнайсетия си рожден ден, на десети юни. Знаеше ли това?
„Осемнайсет и започва деветнайсетата.“ Изабел седеше неподвижно на мястото си. Нейният рожден ден беше на дванайсети юни. Хелън грешеше, по някакво странно съвпадение, разликата във възрастта им беше само два дни. Но колко различен беше животът им. Изабел бе израснала с майка куртизанка и лели проститутки, докато Хелън бе расла заобиколена от сигурността и уважението, които се полагаха на една дама с благородно потекло.