Керн долови тревогата й и прокара ръка през копринените й къдрици.
— Не се измъчвай, любов моя. Ти не си знаела, че тя е толкова зла. Никой от нас не знаеше.
Изабел си пое дълбоко дъх.
— Помниш ли, когато леля Пърси се разболя? Леля Мини сигурно я е отровила, за да се опита да ме убеди да напусна дома на Хатауей и да се върна в бордея. — Внезапно Изабел изтръпна. — Останалите ми лели…
— Спят спокойно — довърши графът. — Лично се уверих в това. Оставих нареждания на доктор Садлър да отиде при тях утре сутринта и да се погрижи никоя от тях да не пострада. Той ще отиде да види и Тримбъл.
— Значи сър Джон… не ми е баща.
— Не, не е.
Изабел остана да го гледа съвсем неподвижно.
— Лорд Хатауей… той наистина ли е…
„Аз нямам баща. И ако се опитате да ми докажете противното, никога няма да ви простя.“
Керн си наложи да не мисли за това.
— Да, скъпа, Хатауей е твоят баща. Открих истината малко преди да дойда при теб. — Той обхвана лицето й в ръцете си. — Изабел, съжалявам, ако тази новина ти причинява болка, но според мен, ако му дадеш малко време, той ще ти покаже, че наистина те обича и винаги те е обичал. Той преживя доста тревоги заради теб.
Тя обърна глава към прозореца на каретата и се загледа навън в нощта.
— Странно е. Усещам, че… в крайна сметка не мога да го мразя. Той ми е дал сестрата, която винаги съм искала да имам. — Гласът й стана дрезгав. — Сестрата, която нараних толкова силно.
Керн я прегърна.
— На Хелън й трябва време, за да осъзнае, че двамата с нея не сме създадени един за друг. Тя ще го разбере, когато открие голямата си любов.
Изабел въздъхна леко. Обърна се изцяло към графа и притисна плътно тялото си към неговото. Ръката й се зарови под палтото му и започна да гали леко гърдите му. Тя се настани по-удобно до него. Двамата бяха сами в полумрака на каретата и пътуването им щеше да продължи с часове. Керн си спомни за нощницата, с която тя беше облечена под мантията и как платът подчертаваше гърдите и бедрата й. Трябваше само да разтвори мантията и…
Но тази нощ Изабел беше преживяла нещо ужасно и той трябваше да прояви уважение към нея и да не се възползва от уязвимостта й.
Тя погали бузата му.
— Джъстин, аз избързах, като отхвърлих предложението ти. Искам да бъда твоя любовница. Искам това с цялото си сърце.
Той усети силна възбуда при тези нейни думи. Тя все още не знаеше накъде пътуваха.
— Има нещо, което трябва да ти кажа…
Гласът му заглъхна, когато пръстите й го погалиха интимно.
— Но ако наистина ме искаш, има няколко правила, които ще трябва да спазваш — каза Изабел.
Той не беше в състояние да мисли.
— Правила.
— Да. Ще посветиш живота си само на мен и на децата, които може да ни се родят. Ще забравиш за всички останали жени. Никоя друга няма да те докосва така.
Когато божествените й пръсти се увиха около него, графът сподави стона си и се опита да запази разума си.
— Изабел, любов моя… изслушай ме. За това да бъдеш моя любовница…
— Мм. И ако направите това, което искам от вас, аз също ще ви посветя своя живот, милорд. — Внезапно тя коленичи пред него. Керн загуби ума и дума, когато ръцете й започнаха да го докосват бавно. — Мой си — прошепна тя — Само мой.
В слабините му гореше истински пожар. Той усещаше топлия й дъх. Толкова близо.
— Знаеш ли, че понякога подслушвах лелите си, докато си говореха какво правят с мъжете? — продължи тихо Изабел. — Разказите им ми се струваха шокиращи и същевременно възбуждащи. И никога не съм предполагала, че и аз ще мога да правя такива неща с някой мъж… докато не срещнах теб.
Тя потърка бузата си в твърдата му мъжественост. След това обърна глава и го целуна с най-интимна целувка.
Керн се почувства, сякаш щеше да експлодира.
Той заби пръсти във възглавниците на седалката и се опита да се овладее. Сърцето му биеше толкова силно, че сякаш щеше да изскочи от гърдите му. Огън кипеше във вените му, докато Изабел го галеше с ръце и устни. Когато това възбуждащо мъчение стана непоносимо, графът я взе в скута си и трескаво вдигна мантията и нощната й до кръста. Ръцете му се плъзнаха по гладкия й задник. Задъхана, Изабел го възседна и се вкопчи в раменете му.
Той я докосна между краката и усети, че тя беше влажна и готова за него. Изабел се спусна надолу, докато топлината на тялото й не го обгърна изцяло. Той пъхна ръка между телата им, за да я гали, и тя изстена от удоволствие, докато движеше бедрата си. Само след няколко минути извика името му и вътрешните й мускули се стегнаха конвулсивно около него. Керн сподели удоволствието с нея и изля семето си в тялото й.