— Благодарността ви е твърде преждевременна — той се наведе по-близо до нея и тя долови аромата на одеколона му, който предизвика неочаквано разтапящо се чувство в нея. — Бъдете спокойна, госпожице Дарлинг. Нямам намерение да ви изпускам от погледа си нито за миг.
Тя се овладя да не потръпне. Какво искаше да каже той с тази заплашителна забележка? Лорд Керн притежаваше властта да провали всичко. Само една дума и тя щеше да бъде разобличена.
Близостта на останалите гости правеше личните разговори невъзможни. Двамата продължиха да се движат към масивните врати, предадоха палтата си на един слуга и се наредиха зад гостите, които очакваха да бъдат поздравени от домакините. Изабел чу Хелън да говори с баща си, след което лорд Керн се присъедини към разговора им и се разсмя на една от забележките на Хелън, при което чертите му се смекчиха от топлина и чар.
Докато ги наблюдаваше, Изабел изпита силно чувство на празнота. Всички, освен нея, имаха правото да бъдат тук по рождение.
— Госпожице Дарси?
Лорд Хатауей протегна ръка, предлагайки й да я придружи до домакина и домакинята. Тя се вгледа в лицето му, търсейки проявената от Керн враждебност, но откри само хладна учтивост. Това я накара да се почувства още по-виновна, че използваше този мъж и дъщеря му като пешки в играта си. В първите няколко дни, които беше прекарала в дома на маркиза, Хатауей не й беше продумал нито дума. Напоследък обаче поведението му беше започнало да се променя леко. Докато се хранеха миналата вечер, беше похвалил маниерите й. Тази вечер, по време на пътуването насам, беше вметнал в монолога на Хелън няколко комплимента за преобразяването на Изабел. Може би наистина я приемаше.
— Колебаете се — отбеляза маркизът. — Не се страхувайте, Уинфри не хапят.
Изабел го хвана под ръка и се усмихна сърдечно.
— Благодаря, милорд. — След това добави импулсивно: — Държите се повече от сърдечно. Оценявам това.
Маркизът не й се усмихна в отговор. Тъмните му очи потъмняха още повече, сякаш съжаляваше за това, че бе проявил любезност към жената, която го изнудваше.
— Любезността ми се дължи само на загрижеността ми за Хелън — каза сухо той. — За вас ще бъде по-добре, ако запомните това.
— Разбира се. — Колко глупаво бе постъпила, като си бе мислила, че може да бъде приета от тези хора. Въпреки че беше облечена като дама, тя притежаваше душата на човек извън техния кръг. И беше сред тях само с една цел.
Хатауей поведе Изабел напред и я представи на домакините като своя далечна роднина от провинцията. Лорд и лейди Уинфри я поздравиха учтиво и тяхното одобрение я накара да почувства облекчение. Беше минала първия изпит. След малко Хатауей се присъедини към група мъже, които си говореха за политика, докато лорд Керн придружи Изабел и Хелън по голямото стълбище, което водеше към балната зала.
Дългата зала беше украсена като египетски базар и по стените висяха подобни на палатки драперии. В ъглите бяха поставени палми, а кристалните полилеи блестяха като звезди на фона на тъмното небе. В една ниша в далечния край на залата се намираха музикантите, които сега настройваха инструментите си. Прислужници, облечени в арабски дрехи, предлагаха питиета на гостите. Очакването, което се долавяше във въздуха, повдигна отново доброто настроение на Изабел и учести пулса й.
Тя беше тук, наистина беше тук. Беше една от малкото избрани, които бяха допуснати на бал във висшето общество. Тя почука с върха на балната си обувка по полирания под на залата. Тази вечер можеше да се случи всичко. Очакваха я хиляди нови преживявания, също толкова привлекателни, колкото и съкровищата от пещерата на Аладин.
Дори намръщеното лице на Керн не можеше да помрачи настроението й. Най-сетне Изабел имаше възможност да задейства плана си и възнамеряваше да се позабавлява добре в процеса на изпълнението му. Тя усещаше прилепналия към бедрото си скрит вътрешен джоб, в който се намираше тънкият дневник на майка й. Изабел го носеше винаги със себе си, заедно с една малка кама. Възнамеряваше да си уреди срещи с няколко господа, споменати в спомените. И щеше да започне още тази вечер.
Стомахът й се сви неволно. Щеше да започне с мръсника, който може би беше баща й…
Лорд Керн й се поклони.
— Бих искал да ви поканя за втория танц.
— Благодаря, но не е необходимо — отвърна твърдо Изабел. — Разбираемо е да предпочетете компанията на годеницата си.
— О, но Джъстин вече ми обеща първия кадрил и един валс по-късно — каза Хелън и махна с облечената си в ръкавица ръка. — Трябва и ти да му обещаеш два танца. Така другите господа ще му завидят за късмета и ще започнат да се тълпят около теб.