Изабел се засмя с престорена срамежливост.
— Наистина, всичко това е толкова необичайно за едно селско момиче като мен. Може би ще бъде най-добре да остана незабелязана за известно време…
— И да се криеш сред палмите? — Хелън се изкиска. — Не ставай глупава, Изабел. Заклевам се, ти си една от най-красивите дами тук. Не мислиш ли така, Джъстин? Не е ли братовчедка ми несравнимо красива?
„Тя е змия. Лукава, отровна змия, предрешена като изискана дама.“
Керн стисна зъби, за да не изтърси нещо необмислено. Как можеше Хелън да бъде толкова сляпа? Изабел Дарлинг беше подигравка с представата за крехка, непорочна женственост.
Въпреки че младостта й придаваше определена свежест, тя изглеждаше твърде предизвикателна и екзотична в нефритенозелената рокля, която обгръщаше плътно гърдите й и се спускаше по очертанията на тялото й. Тя нямаше нужда от бижута, за да привлича погледите към пълнотата на млечнобелите си гърди. Роклята подчертаваше цвета на кожата й, кафявите й очи и лекия намек за огън в къдриците й. Едва ли някой би могъл да я обърка със срамежлива девица.
Никой, освен Хелън. Сладката, наивна Хелън. Той определено предпочиташе нейната деликатна руса хубост пред предизвикателната чувственост на Изабел.
Керн се обърна към годеницата си, взе ръката й и я целуна.
— Скъпа, признавам, че се възхищавам само от теб. — След това хвърли един бегъл поглед към Изабел и добави: — Не се съмнявам обаче, че госпожица Дарби може да бъде привлекателна за определен тип мъже.
— Госпожица Дарси — поправи го Хелън с изненадваща острота. — Наистина, Джъстин, можеш да се постараеш поне да запомниш името на братовчедка ми. И ако искаш да продължаваш да ме посещаваш, ще споделяш възхищението ми от нея. Държа вие двамата да бъдете най-добри приятели.
Раздразнен, че Изабел вече беше успяла да си спечели привързаността на Хелън, той се насили да се извини.
— Моля за извинение, госпожице Дарси.
— Няма нищо. Аз също не помня добре имена. — Тя се приближи до един оазис от палми, където бяха поставени столове за онези, които бяха твърде стари, за да танцуват.
— Музикантите ще засвирят скоро, така че най-добре ще е да си намеря място, откъдето да мога да гледам.
— Бързо, Джъстин — каза Хелън и подръпна графа за ръкава. — Трябва да представиш Изабел.
Блясъкът в сините й очи го накара да изпита лошо предчувствие.
— Да я представя ли?
— Разбира се. Знаеш много добре, че тя не може да танцува, ако не бъде представена официално на партньора си. Трябва да намерим най-подходящия мъж тук. — Хелън се обърна и огледа хората в балната зала, които вече започваха да се подреждат за първия танц.
— Аз наистина не искам да ви притеснявам — каза Изабел. — Мога спокойно да изчакам…
— О, прекрасно! — Хелън се вглеждаше в другия край на залата. — Господин Чарлз Мобри стои сам до онази колона. Ти си учил с него в Итън, нали, Джъстин?
— За съжаление — отвърна Керн.
— Той не само че е наследник на виконт Елсингтън, но има и доход от двайсет хиляди годишно — довери Хелън на Изабел. — Малко е резервиран, но ти ще успееш да го накараш да се отпусне. Елате и двамата и побързайте.
Хелън се опитваше да намери партньор на Изабел? Това беше качество, което Керн не искаше да вижда у иначе кротката си годеница. Докато вървеше мрачно след тях, той осъзна, че това необичайно поведение на Хелън сигурно се дължеше на влиянието на Изабел Дарлинг. Тя влияеше лошо на неговата годеница, пълнеше главата й с неподходящи идеи. А колебанието, което показваше Изабел, не беше в състояние да го заблуди. То също беше част от опита й да накара хората да повярват, че е някаква слабохарактерна селянка, а не алчна изнудвачка, която е тръгнала да си търси богат съпруг.
Поне Чарлз Мобри беше твърде голям елитист, за да се остави да бъде пленен от чара й. Керн го помнеше като напрегнат човек, който се смяташе за поет и често изпадаше в депресии. Мобри едва повдигна вежди към Изабел, а брадичката му се издаде царствено над красивата вратовръзка, която красеше доста едрите му гърди. Керн ги представи един на друг, след което отстъпи назад и започна да наблюдава как Изабел се усмихва и флиртува с Мобри. За неприятна изненада на графа, мрачното изражение на Мобри се стопи като восък и той покани Изабел на танц.
Оркестърът засвири кадрил. Керн поведе Хелън към дансинга. В началото на танца тя направи реверанс пред него и се усмихна щастливо със зачервени от успеха бузи.
— Не е ли велико? — прошепна. — Господин Мобри често идва на тези събирания и никога не благоволява да удостои с вниманието си дама с по-ниско социално положение от своето. Единствено нашата Изабел успя да го накара да промени това.