Мобри се пресегна през масата и я потупа по ръката.
— Много добра игра, госпожице Дарси. С вас за партньор аз винаги съм победител.
— Необходимо е време да се изучат тънкостите — добави сър Джон. — Аз лично играя от около трийсет години.
Тя се наведе напред към него и гърдите й обтегнаха плата на роклята й.
— Тогава може би ще бъдете така любезен да ме научите на тези тънкости?
Очевидно озадачен от вниманието, което му отделяше една красива млада жена, сър Джон се загледа в нея с присвити вежди. За разлика от Керн, той не знаеше, че Изабел Дарлинг обичаше да омагьосва всеки мъж, когото срещне.
— За мен ще бъде чест… госпожице Дарси — отвърна учтиво Тримбъл. — За съжаление, утре заминавам за седмица-две при един приятел в провинцията. Може би, след като се върна?
— Би било чудесно — съгласи се тя.
— Братовчедка ви ще се чуди къде сте — каза Керн. — Трябва да се върнем в балната зала.
Той стана и подаде ръка на Изабел. Тя се поколеба и хвърли един последен поглед на Тримбъл, след което прие подадената й ръка. Графът се зачуди колко ли мъже бяха галили нежните й пръсти, колко дълго ги беше дразнила, преди да вдигне полите си…
Докато се измъчваше от мрачни фантазии, той внезапно осъзна, че Мобри бе коленичил пред Изабел и я гледаше с обожание.
— Мога ли да ви посетя, госпожице Дарси?
Тя се усмихна.
— Разбира се…
— Друг път — тросна се Керн.
Той я дръпна за ръката и я измъкна вън от залата за карти. Усмивката й изчезна и бе заменена от леден поглед.
— Необходимо ли е да се държите като кретен?
— Да, когато вие се държите като куртизанка — отвърна тихо той.
— Не съм направила нищо недостойно за една дама.
— Покорявате всеки мъж, когото срещнете.
— Така ли? И вас ли съм успяла да покоря?
Тя му се присмиваше. Присмиваше му се. Докато вървяха по стълбите, той долови аромата на парфюма й и се зачуди дали и кожата й беше също толкова сладка. Графът се наведе към ухото на Изабел и прошепна:
— Това не е нещо, с което можете да се шегувате. Аз лично ще се погрижа да не посрамите Хатауей и семейството му.
Изабел отвърна на предизвикателния му поглед по същия начин.
— Това заплаха ли е, милорд?
— Смятайте го за обещание. Виждате ли, аз възнамерявам да проваля плановете ви да подмамите някой богат глупак да се ожени за вас.
Тя сведе очи и не му позволи да отгатне мислите й.
— Щом така казвате, милорд.
Дяволите да я вземат! Защо му се струваше, че зад чертите на това прекрасно лице се криеха тайни, които той не можеше да разгадае? Тя не криеше нищо. Целта й беше напълно прозрачна и стара като света. Тя беше тръгнала на лов за богатство и искаше да си намери богат съпруг. Стремеше се към положение, далеч по-високо от онова, което си беше спечелила с непочтения си живот. И не се интересуваше кого трябваше да манипулира и кого да нарани, за да постигне целта си.
Той я придърпа в една празна ниша, сграбчи брадичката й и я повдигна, за да я накара да го погледне в очите. Кожата й бе топла и мека, създадена, за да изкушава мъжете.
— Искам да ви предупредя, госпожице Дарлинг. Ако подмамите някой нищо неподозиращ джентълмен в недискретност, аз ще бъда там, за да ви спра. Няколко добре подбрани думи ще го накарат да ви види такава, каквато сте в действителност — проститутка, продавачка на похот и изнудвачка.
Откъм балната зала се разнесе музика. Обидните му думи кънтяха в ушите на Изабел, сякаш се подиграваха на веселата мелодия, която свиреха музикантите. Тя стоеше неподвижно със стиснати устни. Стрелата на графа беше улучила целта си. Въпреки това обаче той не се радваше, а усещаше само някакво безпокойство, което приличаше на срам. Беше уверен, че не греши в преценката си за нея, но една част от него искаше да протегне ръка и да погали бузата й, да целуне устните й и да й върне усмивката.
Без да продума, тя мина покрай него и тръгна към балната зала, оставяйки след себе си ухание на парфюм. Достойнството, което излъчваше походката й, го караше да се чувства някак си по-малко мъж.
И му беше много трудно да си спомни защо точно я мразеше.
Един от първите уроци, които научава една куртизанка, е да търпи презрението на обществото. Тази истина научих твърде рано.
Докато пробвах една шапка в магазина на Бонд стрийт, влезе господин Терънс Д. Тъй като се бях наслаждавала на компанията му през изминалата седмица, аз тръгнах към него, но той ми обърна гръб и каза нещо на собственика на магазина, който се приближи към мен, измъкна шапката от ръцете ми и ме избута на улицата.
Тръгнах си вбесена. Как смееше един от клиентите ми да се поставя толкова високо над мен? Все още бях разстроена, когато сър Джон Т. дойде да ме посети и ме намери обляна в сълзи. Той ме прегърна, без да иска плътски услуги, и се държа с мен като приятел. Изслуша оплакванията ми от всички онези, които ме презираха, и нито за миг не спомена за собствените си нужди.