Въпреки това няма мъж и жена, които да са способни да лежат един до друг, без да се породят определени желания. Затова, когато сълзите ми пресъхнаха, аз го поканих на едно великолепно пътуване до Елисей. Нежният му допир ме накара да се почувствам като богиня, създадена да бъде обожавана от него.
Онези, които го смятат за грозен, нямат никаква представа за същността на душата му, те не виждат колко добре разбира той женското сърце. Уви, потеклото му го принуди да се омъжи за момиче от добро семейство, но аз се успокоявам с мисълта, че той ме обичаше преди нея. Той е почтен мъж, който би разкрил личните ни отношения само от загриженост към мен. Но аз не мога да запиша на тези страници историята на живота си, без да кажа, че сър Джон Т. е единственият мъж, на когото наистина имам доверие. Само той знае тайните ми. Само той знае сърцераздирателната истина за детето ми.
Истината, която ще отнеса със себе си в гроба.
Глава 4
— Крайно време е да се върнеш — извика Кали, докато влизаше в голямата, полутъмна спалня в дома на Хатауей.
Изабел затвори вратата. Приятното замайване от първия й бал се изпари, когато се вгледа по-внимателно в Кали. Русата й коса се спускаше по раменете й, безвкусната жълта рокля беше опръскана с кал, а гърдите й сякаш всеки момент щяха да изскочат от скандално дълбокото й деколте.
— Изглеждаш като хубавицата на някой джентълмен — скастри я Изабел. — Защо не си облякла слугинската си униформа? Не ми казвай, че си излизала.
Кали погали бедрата си.
— И какво, ако е така? Не е честно само ти да се забавляваш, докато аз се мотая сама тук.
— Ти трябва да се правиш, че си ми прислужница. Нали така се разбрахме.
— Само защото искам да ти помогна да откриеш убиеца на Аврора. — Кали протегна ръка и опипа зелената копринена рокля, с която беше облечена Изабел — Но може би ти си ми разказала някаква измислица. Може би истинското ти намерение е да си намериш богат и почтен съпруг.
Изабел свали ръкавиците си. Сега не му беше времето да обсъжда обвиненията, които лорд Керн й беше отправил преди няколко часа.
— Казах ти вече, мама пише в спомените си, че се страхува да не бъде отровена. Бих ти дала да ги прочетеш сама, но…
— Но аз не мога да чета толкова добре — завърши Кали и сви рамене. — И все пак, от онова, което ми каза, излиза, че Аврора не е оставила никакви доказателства в потвърждение на опасенията си.
— Неколцина от бившите любовници на мама са я посетили няколко седмици преди смъртта й. Всеки от тях е имал достатъчно време да й даде отровата с нещо, което я яла или пила. Леля Мини е видяла някакъв мъж да се вмъква в стаята й в нощта, преди да се разболее.
— Така ли? — Кали премигна изненадано. — Но той вероятно е бил клиент.
Изабел поклати нетърпеливо глава.
— Симптомите на болестта на мама отговарят на отравяне. Дори лекарят, с когото се консултирах, каза, че това е възможно.
— Хъм. Симптомите й обаче отговарят и на тези при силна треска. — Кали въздъхна тъжно. — Каквото и да е било, горкичката страда много. Аз бях там и видях.
Изабел също не беше забравила. Спомняше си колко безпомощна се бе чувствала, докато майка й бе напускала този свят. Лекарят се беше оказал неспособен да облекчи страданията й и да възстанови жизнеността, която някога бе правила Аврора Дарлинг — една от най-ослепително красивите жени в страната.
Изабел отиде до камината. Огънят беше угаснал, но жаравата все още тлееше. Също като в душата й: въпреки пренебрежението на хората край нея, никога нямаше да позволи решимостта й да угасне. Никога.
На бала беше започнала своята битка за справедливост. Беше се запознала със сър Джон Тримбъл. Тази среща я беше оставила потресена и изпълнена с неувереност. Изабел бе искала да изпита презрение към него, омраза за това, че през всичките тези години се беше преструвал, че не знае за съществуването й. Искала бе да погледне в очите му и да види в тях студената жестокост на един убиец.
Вместо това обаче той се беше държал с нея учтиво, дори любезно. Сега тя чувстваше болезнена празнота и копнеж, който я отвращаваше. Напомни си, че нямаше причина да го подозира в убийството на майка си повече отколкото останалите мъже в живота на Аврора.
Дали той беше баща й? Спомените не бяха достатъчно изчерпателни по тази тема и това принуждаваше Изабел да чете между редовете. В няколко от записките си Аврора се обръщаше към бащата на Изабел с името Аполон. Странно беше обаче, че сър Джон Тримбъл беше единственият от любовниците на майка й, който не беше наречен с името на някой бог. Той беше единственият мъж, който истински бе обичал Аврора Дарлинг, и единственият, който знаеше тайните й.