Но какви точно бяха тези тайни? Въпросът дразнеше Изабел повече отвсякога. Тя се питаше с горчивина дали той наистина бе възнамерявал да напусне града, или бе решил да го направи само защото не бе имал желание да се изправи срещу незаконната си дъщеря. Когато Тримбъл се върнеше от провинцията, тя възнамеряваше да се срещне с него на четири очи и веднъж — завинаги да разбере какво знаеше той за смъртта на майка й.
„Няколко подбрани думи и той ще ви види такава, каквато сте в действителност — проститутка, продавачка на похот и изнудвачка.“
Като слана върху роза, заплахата на лорд Керн задушаваше цветето на нейната увереност. Той беше в състояние да разруши репутацията й и да сложи край на опитите й да намери убиеца. И което беше по-лошо, Изабел трябваше да признае, че откровената му оценка я беше наранила. Думите му й напомняха, че тя никога нямаше да бъде приета в неговия свят. Независимо на колко балове щеше да присъства Изабел, независимо колко много аристократи щеше да измами, присъствието й в обществото щеше да бъде само временно.
Ръката на Кали се уви около кръста на Изабел и тя долови аромата на тежък парфюм.
— О, не прави такива мрачни физиономии — каза Кали. — Ако задаването на въпроси на тези лордове ще те накара да се почувстваш по-добре, няма да се опитвам да те спра. Но искам да внимаваш. Когато разбуниш гнездо на оси, има голяма вероятност да бъдеш ужилена.
— Трябва да получа възмездие за смъртта на майка си — заяви Изабел. — А ти трябва да се държиш като моя прислужница. Моля те, леличко, това ще продължи само няколко седмици.
— Не се тревожи за мен. Никой няма да ме забележи да се измъквам от тази къща. Пък и без това се прибрах у дома за малко… — Кали притисна ръце към бузите си. — Всъщност точно това исках да ти кажа. Състоянието на Персефона се влоши. Тя пита за теб.
— Леля Пърси? — Новината накара Изабел да забрави за всичко останало. Тя сграбчи раменете на Кали. — Какво й е?
— Получила е ужасно стомашно разстройство, а онази нещастница Мини не иска да извика лекаря. Казва, че той нямало да й помогне с нищо.
— О, боже!
Изабел отиде в другия край на спалнята и свали красивото, бродирано със злато, наметало, което бе носила на бала. Тя сграбчи едно тъмносиньо вълнено палто от закачалката в тоалетната стая, метна го върху раменете си и вдигна качулката, за да скрие косата си. След това изтича обратно при Кали.
— Ела — каза Изабел. — Трябва да ми покажеш как да се измъкна незабелязано оттук.
— О, значи сега искаш да започна да се промъквам из тази хубава къща.
— Само докато ми покажеш вратата, която ми трябва. След това искам да се върнеш право тук и да ме чакаш.
— Не е безопасно за една дама да се мотае сама из града през нощта. — Кали потръпна леко. — Кой знае, може някой мъж да се опита да ти направи нещо.
— Нося си камата — отвърна Изабел и потупа скрития джоб. Докато убиецът на майка й не си платеше за престъплението, тя възнамеряваше да не се разделя с камата си. — Хайде, да тръгваме.
Кали повдигна вежди, но стана от леглото, взе свещта и тръгна към вратата.
В коридора Изабел вдигна пръст към устните си. Кали извъртя очи, след което я поведе към задната част на къщата. Мрак обвиваше портретите и статуите по пътя им. Дебелият килим заглушаваше стъпките им. Докато подминаваха спалнята на Хелън, Изабел дочу приглушения глас на Хелън. Тя сигурно разказваше на прислужницата си как беше минал балът.
За техен късмет от долния етаж не се чуваше нито звук. Когато се бяха върнали, Изабел и Хелън бяха оставили Керн и Хатауей във фоайето. Един прислужник беше отишъл да доведе коня на графа, който бе проследил Изабел с враждебен поглед, докато тя бе изкачвала стълбите.
На Керн сигурно много му се искаше да я хване в някакво прегрешение и да я разобличи публично.
Тя потърка голите си предмишници под палтото. Нямаше от какво да се страхува. Беше изминал повече от четвърт час и арогантният граф сигурно отдавна си беше тръгнал.
В библиотеката на долния етаж Керн поклати леко глава, когато Хатауей вдигна кристалната кана за бренди. Маркизът си наля една чаша, след което се настани в креслото до камината, отпи и наклони глава назад.
— Вече съм твърде стар за тези балове — каза той. — Дай ми чаша бренди и хубава книга и можеш да ме отпишеш за цялата вечер.