Керн обикаляше неспокойно стаята с огромните лавици, натежали от книги.
— Не виждам как можеш да бъдеш доволен, докато онази измамничка живее под покрива ти.
Спокойното изражение на маркиза изчезна и бе заменено от леденостуден поглед.
— Престани да обикаляш стаята — нареди той. — И повече не искам да те чувам да говориш за гостенката ми. Стореното е сторено и връщане назад няма.
Керн се хвърли в един кожен стол.
— Връщане назад има. Можеш да я изгониш от дома си. Измисли някаква история как е трябвало да се върне спешно в провинцията. Отсъствието й няма да направи впечатление на никого.
— И да позволя мемоарите да бъдат публикувани.
— Да. — Керн сграбчи облегалките на стола. — Не е твоя вината, че лорд Реймънд се е забъркал с някаква курва.
— Вече сме го обсъждали. Името му не трябва да бъде замесено в скандал. Ако това стане, той ще изгуби възможността да стане епископ на Лондон.
Някога леденият поглед на маркиза сигурно щеше да разколебае Керн. Но не и сега. Не и докато чувстваше това силно негодувание.
— Тогава помисли за Хелън. Госпожица Дарлинг не е най-подходящата компания за бъдещата ми съпруга.
— Госпожица Дарси се държа много добре тази вечер. Тя е интелигентна и добре образована. Майка й я е пратила да учи при гувернантка. Освен това тя обеща да си тръгне в края на сезона.
— Прекалено голямо доверие имаш на думите на една изнудвачка. Тя ще подмами някой глупак да й направи предложение за женитба. Не можеш да позволиш със спокойна съвест на някой джентълмен да се ожени за нея.
— Ако се случи нещо подобно, ще мисля как да се оправям, когато му дойде времето.
— Ще се случи, запомни ми думите. И това е още една причина още сега да се отървеш от момичето преди някой да разкрие коя е тя в действителност. Преди хората да разберат, че си поставил собствената си чест на карта.
— Не поставяй честта ми под съмнение, Джъстин.
Когато забеляза, че кокалчетата на маркиза побеляха докато стискаха чашата, Керн осъзна, че не беше много разумно да атакува по този фронт.
— Не исках да проявя неуважение. Но мястото на Изабел Дарлинг не е в нашия свят. Тя е незаконна дъщеря на проститутка.
Хатауей пресуши чашата си и я остави.
— Никой от нас не може да си избира като какъв да се роди. Брат ми също не може да промени миналото си и да заличи прегрешенията си. Просто трябва да продължим да живеем.
— Тогава остави лорд Реймънд да си плати за греховете. Аз пък ще направя същото с Линууд.
— Не бъди толкова безкомпромисен, Джъстин. Всички правим грешки. — Хатауей обърна лице към камината и чертите му се откроиха рязко на фона на силната светлина. — Истината е, че е по-добре да отстъпим пред страстта, отколкото да отричаме нейното съществуване.
Керн скочи на крака от изненада.
— И това го казваш ти? Ти, който си водил живот за пример?
— Аз не съм мраморен герой, който може да бъде поставен на пиедестал. — Когато Керн понечи да възрази, маркизът прокара ръка по лицето си. — Нямам желание да влизам в спорове тази вечер. Върви си. Въпросът е приключен.
Графът знаеше от личен опит, че когато Хатауей решеше нещо, нямаше начин да бъде разубеден. Той преглътна раздразнението, пожела лека нощ на домакина и излезе от къщата.
Керн не се чувстваше длъжен да приеме Изабел Дарлинг. Точно обратното. Тя беше нахлула в подредения му живот, най-нахално се беше промъкнала в обществото и сега търсеше някой нищо неподозиращ уважаван господин, когото да покори. Самата мисъл за това вбесяваше Керн и той вече не можеше да си позволи да не обръща внимание на машинациите й.
Докато подкарваше коня си в леката мъгла, той почувства, че трябваше да спре Изабел Дарлинг, да не й позволи да се настани завинаги сред елита. Вече до пустия ъгъл, хвърли един поглед към страничната уличка и вниманието му беше привлечено от нещо.
Една, тъмна фигурка се беше появила откъм конюшните.
Изабел се промъкна по тясното стълбище на слабата светлина на свещта. На младите дами беше забранено да влизат в помещенията на слугите и тя не беше идвала досега в тази част на къщата.
— Къде води това? — прошепна тя на Кали, която вървеше пред нея.
— Към склада. Внимавай да не събудиш иконома. Той спи пред среброто.
— Той какво?
— Пази сребърните прибори. — Кали се ухили в тъмнината. — И се грижи никой от прислугата да не се измъкне навън през нощта.
— Тогава ние как…?
Но Кали вече отваряше вратата в подножието на стълбите. Тя подаде глава вътре и даде знак на Изабел, която надничаше над рамото й.