В камината не гореше огън и решетката беше почистена. Въпреки тъмнината той успя да види, че и тази стая беше обзаведена в същия безвкусен стил, както и останалата част на къщата — статуи на полуоблечени богове и богини, розови и златни завеси на прозорците, подредени в уютни групички шезлонги, несъмнено за оргии. Той си представи как лежи на един от тях под Изабел. Роклята й е вдигната до кръста, копринената й кожа го подканва да я докосне…
Графът изруга тихо, хвърли се в един позлатен стол, протегна крака и разхлаби вратовръзката си. Часовникът върху камината тиктакаше отчетливо в тишината, Керн си наложи да успокои страстите си. Нямаше да се измъчва с мисли за плътски удоволствия. Нямаше да си представя похотливите забавления, които се организираха в тази къща. Щеше да овладее разума си и да не мисли за нищо…
— Най-сетне заспа — прошепна Изабел.
Тя погледна уморено към жената, която лежеше на леглото. Леля Пърси изглеждаше шокиращо стара, бледите й бузи бяха хлътнали, а затворените й клепачи бяха насечени от сини вени. Нощната шапчица скриваше наполовина оредяващата й сива коса. Дишането й беше толкова слабо, че завивките едва се повдигаха.
Леля Мини посочи към вратата. Изабел взе свещта и една празна чаша за чай, излезе на пръсти от стаята и застана до Мини в коридора.
Мини поклати глава.
— Горкичката, за първи път от два дни успява да си почине малко. И през цялото време искаше да те види.
— Трябваше да ме повикаш по-рано — измърмори Изабел, която се опитваше да се пребори с чувството си за вина. — Щях да дойда веднага.
— И да оставиш високопоставените си приятели заради една стара проститутка? Мислех, че си забравила онези, които те отгледаха.
— Разбира се, че не съм ви забравила. Нямаше ме само две седмици.
Мини взе чашата за чай от ръцете на Изабел и я остави на една малка масичка под картина, изобразяваща Купидон и Психея.
— Хъм. И нито веднъж не ни посети през това време. Струва ми се, че си опитала от хубавия живот и сега започваш да си въобразяваш разни небивалици.
— Искам да намеря мъжа, който уби майка ми — Изабел се замисли, като се питаше дали зад любезните маниери на Тримбъл не се криеше душа също толкова грозна, колкото и лицето му. — Искам да го накарам да си плати.
— Е, това е глупава мисъл. Колко пъти трябва да ти го повтарям?
— Не е глупава. Ти сама каза, че си видяла убиеца да влиза в спалнята на мама.
— Видях там да влиза мъж и това е всичко. Ако знаех, че ще ти подейства така, нямаше да ти кажа. — Мини дръпна неодобрително краищата на черния си шал. — Да предположим, че някой благородник наистина я е убил. Мислиш ли, че той ще си признае, когато го попиташ? По-вероятно е да убие и теб.
Изабел потръпна леко, но не се отказа.
— Трябва да разбера истината — каза тя.
— Света Богородице, прояви малко разум. Нито един съд няма да повярва на твоите думи срещу думите на един благородник. И не си мисли, че можеш да измамиш някого. Ти си такава, каквато си — дъщеря на уличница — и не можеш да промениш това, като се обличаш с красиви рокли като дама.
Думите й я нараниха жестоко. За миг тя не можа да каже нищо. Такова изявление бе нещо, което тя очакваше от лорд Керн, но не и от Мини, която често я бе посещавала в провинцията, когато Аврора се бе вглъбявала твърде много в преследването на своите мечти.
— Знам коя съм, лельо — отвърна бавно Изабел, като обмисляше думите си, за да не обиди Мини.
— Така ли, скъпа? — Мини я прегърна. — О, малкото ми момиченце, прости ми, че бях толкова откровена, но аз се тревожа за теб. Просто искам да те защитя от жестокостите на живота.
Изабел се отдръпна.
— Вече съм жена. Мога да се грижа сама за себе си.
— Така ли? На мен ми се струва, че е най-добре да се върнеш у дома, където ти е мястото. Ако си решила да изкараш малко парички с изнудване, ще се направя, че не знам нищо. И без това парите ни трябват, за да купим онази къща в провинцията. Тя може да се окаже единствената надежда за възстановяване на леля ти Пърси.
Това беше известно на Изабел.
— Ще успея някак да намеря пари. Но първо трябва да намеря убиеца на мама.
— И ти си станала също толкова упорита, колкото беше Аврора. — Мини огледа Изабел от главата до петите с неодобрително присвити очи. — Сигурно искаш да се върнеш при Хатауей. Ще повикам онази ленивка Диана да поседи при Пърси.
— Не. Ще остана още малко.
— Прави каквото искаш. Моля се да те видим отново, преди да са минали още две седмици. — Мини тръгна по коридора и се прибра в стаята си.