— Опитай със смесен букет — предложи сухо Изабел, доволна, че Хелън се бе появила и бе променила темата. — Сър, поласкана съм, че ми донесохте цветя.
— Това е само един скромен дар, който изразява моето силно възхищение към вас, госпожице Дарси — побърза да каже той. — Когато танцувахме миналата вечер, вие ме направихте най-щастливия мъж в Лондон. — Майка му изсумтя високо и той млъкна веднага и се изчерви като домат.
Възрастната дама повдигна вежди към Изабел.
— Тези лилии са набрани от моята градина. Трябва да бъдат сложени незабавно във вода, за да не повехнат. — Тя се обърна към сина си. — Тимоти, сега бих искала да поседна.
— Да, мамо. — Той хвърли един последен, изпълнен с обожание, поглед към Изабел, след което поведе майка си към една група възрастни жени, които си разменяха клюки.
— Уудбейн положително е влюбен до уши — прошепна Хелън, когато баронът и майка му вече не можеха да ги чуят.
— А майка му положително е ужасяваща — прошепна в отговор Изабел и предаде букета на един паж, който го отнесе при останалите цветя, които вече бяха подредени върху една странична маса. — Страхувам се, че тя не ме одобрява.
— Тя не одобрява нито една дама, която оглежда сина й.
— Аз танцувах с него само веднъж. Това едва ли ме прави търсачка на богатство — Изабел не добави, че се притесняваше от това, че беше подложена на разпит от някаква стара вещица, която си нямаше никаква друга работа, освен да си пъха носа в чуждите работи.
— Е, той има доход от десет хиляди годишно — каза тихо Хелън — Но дядо му е бил търговец, а ти можеш да си намериш някой по-подходящ. Да обиколим стаята. — Двете се хванаха под ръка и Хелън дръпна Изабел покрай група господа. Когато един младеж понечи да се присъедини към тях, тя го отпъди с махване на ръка и очарователна усмивка. — Виконт Липском — прошепна тя. — Въпреки че ще те направи виконтеса, той е твърде нисък. Ще изглеждаш смешно пред олтара до него.
Изабел потисна надигащия се в нея непочтителен смях.
— Хелън — прошепна тя, — аз наистина нямам никакво намерение да си търся съпруг.
— О, глупости. Всяка дама иска да си намери подходящ съпруг. Какво друго ни остава?
Когато погледна в невинните, блестящи очи на Хелън, Изабел усети как по устните й се разлива усмивка. Досега тя никога не бе имала истинска приятелка. Децата в селото, в което беше израснала я бяха подигравали заради незаконния й произход и тя се беше научила да се справя сама. Тук обаче най-сетне се намираше в безопасност между тези хора, които я смятаха за дама. Тя си помисли, че лесно можеше да свикне с този спокоен живот на посещения при модистката, разходки в парка и приятни разговори преди лягане — ако успееше да забрави тайните си тревоги за леля си. Изабел изгаряше от нетърпение да чуе от Керн какво е казал лекарят.
— Като стана въпрос за брак, къде е годеникът ти днес?
Хелън сви рамене.
— О, Джъстин не обича тези неща. Смята ги за загуба на време.
— Но сигурно ще дойде за вечеря?
— Поне така каза. — Хелън огледа тълпата от гости. — Но и той като татко често понякога се забавя в парламента.
— А чичо ти? — продължи да подпитва Изабел. През изминалите две седмици преподобният лорд Реймънд Джефрис я избягваше като чумава и нито веднъж не се беше появил в дома на брат си. — Прие ли поканата за вечеря този път?
Хелън поклати русите си къдрици.
— Отново отказа. Не разбирам защо искаш чичо Реймънд да ни посещава. Той е скучен и винаги говори за духовни неща. Когато го слушам, ми се приспива.
— Забелязах, че очите ти се затвориха в църквата миналата неделя.
— Така ли? Надявах се, че никой не е забелязал. — Хелън премигна от удивление, след което се разсмя. — О, шегуваш се. Бъди сериозна. Трябваше да ти търсим мъж. — Лицето й се озари и тя стисна ръката на Изабел. — Не е ли вълнуващо? Смея да твърдя, че всеки от господата, с които се срещна снощи, дойде да те посети днес.
„С изключение на един“ — помисли си Изабел, докато двете продължаваха да вървят по дължината на огромната дневна. Нито един от тези младежи не бе познавал Аврора Дарлинг и забавянето на плановете й дразнеше Изабел.
— Вчера вечерта изиграх една партия карти със сър Джон Тримбъл. Не го виждам тук днес.
— Сър Джон? — Красивото лице на Хелън се намръщи. — Не мисля, че го познавам.
— Той рядко се появява в обществото. Страда от подагра.
— За бога, тогава трябва да е на възрастта на баща ми. Не може да се интересуваш от някой толкова възрастен.
— О, аз предпочитам възрастните мъже. — Това си беше чиста лъжа, но така Изабел щеше да има необходимото извинение за следващите седмици. — Те са по-улегнали и е по-малко вероятно да се впуснат в хазарт и оргии.