— Като Джъстин. Той е образец на почтеност.
Сравнението изненада Изабел.
— Лорд Керн не е стар. Той едва ли е навършил трийсет.
— На двайсет и осем е. Предполагам, че винаги съм гледала на него като на по-голям брат. Той е толкова грижлив и любезен и винаги е готов да ме поправи, ако направя някоя грешка. — Хелън въздъхна и забави крачка. — Скъпа братовчедке, искам да ти призная нещо, но трябва да ми обещаеш никога, ама наистина никога, да не споменаваш за това пред него.
— Както искаш.
Хелън се наведе по-близо до ухото на Изабел.
— Понякога си мечтая за смели разбойници. Нямам предвид тези господа тук, а мъже от приказки и легенди. Иска ми се да бъда отвлечена от смел пират или от красив разбойник на кон.
Изабел прехапа силно устната си. Миналата нощ един облечен в черно мъж я беше отнесъл на коня си. Годеникът на Хелън.
„Ти не познаваш лорд Керн. Той е тъмна и опасна личност, по-смел от всеки пират.“
Гърдите й се изпълниха със срамен копнеж. Как можеше да изпитва желание към бъдещия съпруг на Хелън? Тази мисъл беше отвратителна проява на нелоялност. Но Изабел не можеше да отрече желанието си. Тя се бе сгорещила от копнеж, когато той я бе метнал на седлото пред себе си, и се бе чувствала по същия начин, когато я бе отвел обратно в дома на маркиза.
Страстта й можеше да бъде само моментно увлечение, естествена женска реакция на мъжко присъствие. Сега обаче й се струваше невероятно, че можеше да желае мъж, който я презираше.
— Да бъдеш отвлечена, не е толкова романтично, колкото изглежда — отбеляза Изабел. — Един разбойник ще се държи с теб грубо и вулгарно. По-вероятно е да се отвратиш от него, отколкото да се влюбиш в него.
Хелън въздъхна леко.
— Милата Изабел, винаги толкова практична. Не трябва да мислиш, че не съм доволна от Джъстин. Ние сме обещани един на друг от деца. Той е толкова хубав и образован и ми е много скъп — В края на стаята те се обърнаха и тръгнаха обратно към гостите, като при това подминаха отворената врата към фоайето. — Видя ли това?
— Какво? — Изабел хвърли един бегъл поглед към аристократите, които убиваха времето си наоколо.
— Там, в ъгъла. Господин Чарлз Мобри отново се беше втренчил в теб.
Мобри стоеше в другия край на стаята. Той беше пристигнал пръв днес и бе подарил на Изабел букет виолетки, придружени от сладникава поема, възхваляваща красотата й.
— Аха — каза Изабел. — Това е мъжът, който сравнява устните ми с узрели череши, а очите ми — с шоколадови бонбони.
Хелън се изкиска.
— Това само доказва колко силно е влюбен в теб. Несъмнено, скоро ще ти направи предложение.
— Какво предложение? — попита един тих глас зад тях.
Изабел се обърна рязко. Топла вълна премина по тялото й, когато видя лорд Керн да стои зад тях. Той беше истинско въплъщение на съвършенството. Сакото очертаваше широките му рамене и контрастираше с елегантната му бяла вратовръзка. Никой не би си и помислил, че само преди няколко часа той бе метнал Изабел на гърба на коня си и я бе притискал толкова интимно, сякаш двамата бяха любовници.
— Джъстин! — изписка Хелън и му подаде ръка за целувка. — Каква прекрасна изненада. Защо не си в парламента?
Той се поклони официално.
— Не можех да остана далеч от теб. — Сви устни едва забележимо, когато се обърна към Изабел — Пък и реших, че някой трябва да наглежда госпожица Дарси.
„Не се безпокойте, нямам намерение да ви изпускам от погледа си нито за миг.“
Сърцето й подскочи. Дали знаеше, че я привлича? Зелените му очи я гледаха хладно, Изабел не беше способна да проникне в тях и да прочете мислите му. Едно нещо обаче беше напълно сигурно: тя не го привличаше.
— Колко мило от твоя страна — каза усмихнато Хелън. — Но тук е пълно с мъже, които са готови да се заемат с ролята на защитници на братовчедка ми.
— Виждам. — Той огледа гостите. — А сега ще ми кажете ли кой на кого е направил предложение?
— Никой — отвърна бързо Изабел. — Това са само клюки, които не си струват да бъдат повтаряни.
— Пък и още е твърде рано. — Хелън намигна тайно на Изабел и хвана графа под ръка. — О, Джъстин, радвам се, че си тук. Толкова много исках да чуя мнението ти по един важен въпрос.
Той хвърли изпълнен с подозрение поглед на Изабел, след което отново насочи вниманието си към Хелън.
— Някакъв проблем ли има?
— Много неприятна дилема. Може би ти можеш да ми помогнеш да я разреша. Какви цветя предпочиташ за украса на църквата за сватбата ни — лилии или рози? Братовчедката Изабел ми предлагала използвам различни цветя и това е един много добър компромис, но аз исках първо да обсъдя въпроса с теб, в случай че имаш някакви предпочитания.