— Ти наистина нямаш друг шанс, освен да довършиш филма — продължи жената на Клод. — Първо, имаме договор. Второ, ако откажеш, филмът, който току-що заснехме ще бъде използван — знаеш какво искам да кажа — не във връзка с тази продукция, просто Сънди Симънс извън снимачната площадка. Такива неща се радват на огромна популярност.
Сънди се взря в Клод.
— Защо? — извика тя.
Жена му отговори вместо него:
— Защото Клод е артист, гений, всичко трябва да бъде перфектно. От материала, който засне тази сутрин, той ще използва само очите ти, лицето ти. Ще бъде идеално. Ще те провъзгласят за голяма актриса. Почакай, скъпа, докато излезе филмът, и ще си ни благодарна.
Трепереща, тя стана от леглото. Чувстваше се мръсна и използвана. Искаше само да се махне от тези двама болни. Искаше да се махне от къщата.
Облече джинси и потник.
— Къде отиваш? — попита Клод, когато тя тръгна с нестабилни крачки към вратата.
— На сватба.
— Добре. Но утре ще работим както обикновено. Сигурен съм, че като размислиш, ще видиш колко правилно е всичко.
Тя взе чантата си и излезе без да каже дума.
За щастие колата й беше отвън. Тя облегна главата си на волана и се опита да помисли накъде да тръгне. Беше много далеч за да се опита да кара до Лос Анджелис, поне за състоянието, в което се намираше. Нямаше къде другаде да отиде. Беше седем сутринта. Хотел?
Изведнъж тя се сети за Чарли Брик. Той имаше къща. Кери щеше да се жени там днес следобед. Тя порови в чантата си и намери поканата, след това подкара до най-близката бензиностанция и попита за посоката.
50.
Чарли винаги се будеше рано. Обичаше да плува преди да е станало твърде горещо. Тази сутрин беше особено нетърпелив да провери всичко, да огледа терасата и арката от цветя, специално издигната за сватбата, да пробва платформата, където трябваше да застане двойката, за да бъде оженена.
Дългите бели маси бяха готови да бъдат натоварени с храна. Раирани тенти, обсипани с цветя, щяха да ги пазят от слънцето.
Той сложи внимателно двете си филмови камери, японския аргус и болекса на специална маса. До тях бяха фотоапаратите — лайката, ролайфлекса и пентакса, както и спретната купчина филми.
Кери щеше да пристигне в единадесет, продуктите щяха да бъдат доставени в дванадесет, проповедникът в един, гостите в два. Сватбата щеше да се състои в два и половина. Имаше много време.
Погледна часовника си, едва минаваше седем. Нямаше какво толкова да се върши. Беше решил какво ще облече. Може би трябваше да се обади на стария Марш, да го събуди и да му каже да дойде за кафе. Маршъл беше отседнал с приятели наблизо.
След това чу да пристига кола и се запъти към алеята да види кой е. Колата изскърца със спирачки и Сънди Симънс слезе от нея.
Отначало той не я позна. Косата й беше разрошена, буйна и под очите й имаше големи сенки. След това я огледа цялата и си спомни. Никой не можеше да изглежда като нея!
— Подранила си малко, скъпа — пошегува се той и след това като забеляза, че тя не може съвсем добре да си фокусира погледа, отиде бързо до нея и я хвана за ръката. — Хей, какво става?
Тя се облегна на него, като дори не беше съвсем сигурна, че е намерила къщата, чувстваше се зле и уморена.
— Мисля, че ще повърна — измърмори тя.
Той я вкара вътре в къщата до тоалетната на долния етаж. Държа я докато повръщаше.
Какво ставаше? Да не е пияница? Или се е друсала с наркотици?
Тя не носеше нищо под потника. Сигурно е имала скандал с приятеля си. Но защо беше дошла при него?
Когато видя, че започва да се оправя, той я остави сама, влезе в кухнята и каза на прислужницата да приготви чай и препечен хляб. Изпи една голяма чаша с ябълков сок и взе две лъжици житни кълнове и мед. Беше настроен на здравословна вълна.
Тя не се показа двадесет минути. Беше измила лицето си и вчесала назад косата си.
Той я хвана за ръка, заведе я до столовата и я накара да изпие горещия сладък чай, който я очакваше.
Никой от тях не каза дума.
Тя се опъна назад в стола и се загледа през стъклените врати в приготовленията за сватбата.
Той си помисли, че никога не е виждал толкова красива жена.
— Това е най-хубавата чаша чай, която пия след като напуснах Лондон — каза тя най-накрая. — Може ли да ми сипеш още, моля?
Той й наля още една часа.
— Винаги си нося собствен чай — отговори той със смешен кокни акцент16. — Тези скапани янки изобщо нямат и понятие от чай.
Тя се усмихна меко.
Телефонът иззвъня и тя с яростни жестове показа, че не е тук.
Беше Маршъл. Чарли бързо приключи разговора, като му каза, че ще му се обади по-късно. Обърна се към Сънди и каза:
— Не мислиш ли, че трябва да ми кажеш какво става?
Тя кимна.
— Мисля, че трябва да ти кажа, тъй като дойдох и се изтърсих на вратата ти. Това е дълга история, а аз се чувствам достатъчно ужасно. Това, от което наистина се нуждая е баня и сън. Дойдох тук, защото не искам да изпусна сватбата на Кери. Разбираш ли, тя беше съвсем права, тя ме предупреждаваше, че…
Тя рязко спря, когато Маги се втурна вътре, облечена в къс хавлиен плажен елек, червената й коса беше на кичури.
— Оооп, извинете, да не прекъсвам нещо? — каза весело Маги. — Исках да стана рано и да помогна.
— Всичко е наред, скъпа. — Чарли беше тайно удивен.
Маги никога не беше ставала преди десет. Тя просто беше ужасно шумна.
— Маги, това е Сънди Симънс.
— Здравей — каза Маги, седна и грабна една препечена филия.
— Мисля, че стаята ти е вече готова — каза Чарли на Сънди. — Знаеш ли, скъпа, наистина беше мила изненада, че успя да дойдеш тук толкова рано. Хайде, ела да те заведа.
Той я заведе горе.
— Не обръщай внимание на Маги — каза той. — Тя е идиотка. Имаш ли какво да облечеш за сватбата?
— Нямам дори обувки.
— Ако ми напишеш размерите си, ще пратя някой до Сакс за дрехи — той я заведе в един апартамент за гости, който гледаше към градината.
— Наистина си много мил — каза тя. — Ще ти обясня всичко по-късно, но моля те, обещай ми, че няма да казваш на Кери.
— Нямам какво да й казвам, нали? Тя ще пристигне тук в единадесет, но аз ще я замъкна в другия край на къщата и ако ти останеш тук, аз ще дойда да те взема преди сватбата. Така става, нали?
— Да. Благодаря ти отново, Чарли. Просто не зная как да ти благодаря.
Аз зная — помисли си той — знам идеалния начин. Сбогом, Маги, беше кратко и мило.